Беше
малко след снежния Великден, когато ми попадна в ръцете една брошура, където
видях оферта за почивка на езерото Гарда. Горе-долу по това време научих, че ми
се отваря една седмица почивка от работа в средата на юни. Случайностите
станаха няколко и понеже отдавна ми се искаше да отида в този район споделих
идеята си с Вал. Няколко дена по-късно, след кратко проучване и избиране на
хотел си направихме резервация за х-л Лимоне в градчето Лимоне сул Гарда.
Времето
минаваше. Наближаваше датата на отпътуването ни, а дългата, студена зима не си
отиваше. Започнахме да се шегуваме, че вместо цветя и цъфнали дървета може да
отидем на сняг и зимна почивка.
Най-накрая,
няколко дни преди да тръгнем започна да се затопля и в събота на 8-ми юни
потеглихме с колата.
08.06.2013г.
Беше наистина един чудесен
слънчев съботен ден. Минахме без проблем и без задръствания тунела при прохода
Готард. От другата страна на тунела, в кантон Тичино спряхме да пием по кафе на
една бензиностанция в подножието на заснежените планински върхове. Някъде към
обяд влязохме в Италия и тук кошмарът започна. Културата на шофиране изведнъж
се промени, както и всичко което ни заобикаляше. Лудницата по магистралата
около Милано беше пълна, а смогът наоколо се стелеше и слънчевият ден изглеждаше
не така хубав. Най-ужасни от всичко обаче бяха тол таксите. Минеш-не минеш
десетина километра и хоп, такса. И навсякъде принципа на действие беше различен.
Веднъж може с карта, веднъж с монети или банкноти. Почти на всяко спиране
имахме проблем. Единият път автоматът не приемаше картата на Вал, добре, че
имаше още една. Втори път не му хареса банкнотата. През цялото време стоях с
приготвени пари и банкови карти за да ги подавам на Вал на поредната спирка за
тол такси. Изобщо изхабихме доста нерви по италианските магистрали, докато не
се отбихме по двулентов път в посока езерото Гарда.
Е
радостта ни не беше за дълго, тъй като попаднахме в голямо задръстване. Някъде
напред беше станало нещо и пропускаха колите ту от едната, ту от другата посока. Надявахме се да стигнем в хотела около 2ч. следобед, но по всичко
изглеждаше, че ще закъснеем доста.
Най-накрая
излязохме от задръстването и малко по-напред стигнахме до градчето Salò на
брега на Гарда, а от там започна 35 км. криволичещ път до Лимоне сул Гарда
покрай езерото.
Ледените води на река Сарка в
подножието на алпийските върхове заедно с планинските ледници в продължение на
няколко стотин хиляди години са издълбали в твърдата скала долина. А тя наистина
била огромна. Най-дълбокото й място било 346 метра, 55 км дълга и от 4 до 12 км
широка. Долината се изпълнила с планинска вода и се превърнала в езеро, което
нарекли Гарда.
Според климата и ландшафта,
езерото Гарда може да се раздели на две части: типично средиземноморска южна
част, която е по-топла и северна част в подножието на планините, която е
по-сурова и ветровита.
На юг крайбрежието на езерото
Гарда се е разпростряло почти до Падуанската равнина. Тук завършва алпийското
величие, а редиците кипариси свидетелстват за Средиземноморски регион. Южното
крайбрежие на Гарда граничи с плодородните земи, където растат маслини, житни
култури и грозде. Благодарение близостта на голямото езеро, този край
изобилства от зеленина. Районът около езерото Гарда се смята за най-северното
място, където се отглеждат маслини. Още древните римляни започнали да
култивират това растение. От тогава насам зехтинът се ползва с неизменна
популярност като основна съставка на средиземноморската кухня. Някога за
отсичане на маслинено дърво вкарвали в затвора.
Разположено на кръстопът на три
региона, Трентино, Ломбардия и Венето, Гарда събира атмосферата и пейзажните
красоти на всеки един от тях, оцветявайки ги по свой си начин. Това невероятно
съчетание привлича към бреговете на езерото милиони гости. Дори и най-северното
късче на Италия остава за посетителите желаният слънчев Юг.
Посетителите от отвъд Алпите
вече отдавна са научили земите около езерото. Гостите са станали доста повече
от местните жители. Тук немският език беше като втори официален език. Туристите
са привлечени от средиземноморската атмосфера, типичното за Италия леко
отношение към живота, идиличните пейзажи и архитектурните паметници, свидетели
на вековна история.
Продължавахме
да караме към Лимоне. Полегатите хълмове постепенно отстъпиха място на
стръмните скалисти зъбери. Тунелите се редуваха с невероятните гледки към
езерото и отсрещния планински бряг. От височината на своите над 2000 м.
Алпите слизаха стремглаво към синевата на водата. Беше наистина невероятно
красиво.
На
една от многото панорамни отбивки спряхме да хапнем от приготвените
предварително сандвичи. На чист въздух сред тази красива природа сандвичите ни
се сториха по-вкусни от скъп специалитет в ресторант 😉
Малко
преди 4ч. следобед стигнахме до градчето Лимоне сул Гарда.
През XIII век францисканците са създали
тук първите парници за лимони и те станали типични за местния пейзаж. Името
на градчето обаче нямаше нищо общо с лимоните. То произхождаше от латинската
дума "лимес", която означаваше "граница". От XIII век започнали многогодишни войни
между провинциите Бреша и Тренто, кой да владее Лимоне. Войните продължили
докато Бреша установила своето господство над целия регион, включително и
Лимоне. От XV
век Лимоне станал риболовен център специализиран в улов и преработка на
пъстърва. Днес историята на Лимоне е събрана в няколко музея – музей на туризма, музей на лимоните разположен в замъка, музей на риболова и музей на
зехтина и маслините.
През
1985г. в Лимоне се състоял международен медицински конгрес. В заключителния акт
на конференцията е записано, че климатът и околната среда в Лимоне са
най-подходящите за дълголетие. Това се потвърдило след щателни научни
изследвания на местните жители.
За много хора това бе
най-красивото място на езерото Гарда. И наистина съчетанието от тези отвесни
планини и кристално чистите води на езерото, никого не можеха да оставят
равнодушен. А очарователните къщи покрай тесните улички също идеално прилягаха
на прекрасните пейзажи. С времето по склоновете на планината се бяха наредили
градски постройки и много хотели.
Нашият
хотел беше на главния път (единственият 😉 ) и го намерихме много лесно и
бързо. Паркингът не беше достатъчно голям, но слава богу си намерихме място и
отидохме на рецепцията да се настаним. И хоп...изненада! 😯 В резервацията бяхме
поискали да ни потвърдят, че стаята ни ще бъде с изглед към езерото. Всичко
беше потвърдено, но се оказа, че има малък проблем. Заради хубавото време,
редовни гости на хотела поискали да останат още една вечер и се налагаше
първата ни нощувка да е в стая с изложение към улицата и планината. Нямахме
голям избор. Намалиха ни от цената за първата вечер, а след това, когато
седнахме на масичките на терасата ни почерпиха кафе и сладки. В стаята влязохме
за малко, колкото да се преоблечем и побързахме да отидем на басейна за да
хванем последните слънчеви лъчи за деня.
Надвечер
излязохме да се разходим и да съберем първи впечатления от Лимоне сул Гарда.
Широка улица водеше до брега на езерото. В края на улицата се намираше голям
паркинг с цветни лехи и кей за туристическите кораби. В дясно от паркинга беше
плажът, а в ляво се отиваше към старата част на градчето.
Всичко
беше като макет. Чисто, подредено и много чаровно. Все едно си попаднал в
райско кътче. В началото беше широката променада с магазинчета за сувенири и заведения
с изглед към езерото. Малко по-нататък ставаше по-тясно и през калдъръменa уличкa, излязохме на закътаното
площадче Piazza
Garibaldi,
а малко по-нататък стигнахме до миниатюрния рибарски пристан – Porto Vecchio.
Преминахме
през аркадите. Тесни улички се спускаха от високото към езерото. По една от тях
се изкачихме до малката църква “Chiesa S. Rocco” (XVI век.), чиято тераса откриваше
поредната спираща дъха гледка. Всичко беше толкова кокетно, толкова уютно, че
трудно могат да се намерят думи да се опише.
С
напредването на вечерта се увеличиха и туристите. Разминаването по тесните
улички и под сводовете на къщите ставаше все по-трудно.
Времето
беше много приятно и си избрахме една маса на променадата за да пием по нещо.
Коктейлите, които ни сервираха бяха украсени много кичозно, но в същото време и
много забавно. Пеперудата на чашата на Вал дори светеше и мигаше в различни
цветове 😜
Останали
доволни от първите впечатления в Лимоне, тръгнахме обратно към хотела.
Установихме, че има и по-кратък начин да стигнем до него. Вместо да вървим по широкия път, който
заобикаляше, открихме пешеходна пътека с няколко стълби стигащи точно до входа
на нашия хотел.
Вече
бяхме много изморени. Пуснахме си филм на компютъра, който дори не успяхме да
изгледаме и заспахме.
Limone sul Garda - видео
Няма коментари:
Публикуване на коментар