16 септември 2016 г.

Елзас "По пътя на виното" - Riquewihr & Eguisheim (част III)

И така отправихме се към Riquewihr.

Градът е един от най-добрите винарски райони, може би най-известният. Той е красиво заобиколен от лозя и има много къщи в традиционния стил  Фахверк, които са защитени от укрепленията.
За първи път се споменава през 1094 г. През 1269 г. граф Рудолф Хабсбург, бъдещият император на Свещенната Римска империя, при защитата на Колмар и Страсбург разрушава замъка. През 1291 г. Хабсбургите обграждат Riquewihr с първата крепостна стена. През 1320 за първи път селцето се споменава в документи със статута на град. През 1324 г. граф Хабсбург продава своето право на владение на града на граф Улрих Вюртемберг.
През 1534 г. граф Георг Вюртемберг позволил на швейцарския реформатор Цвингли да проповядва протестантските идеи в своите земи. А през 1559 г. херцог Кристоф поддържал учението на Лутер с цел да съхрани религиозното единство по бреговете на Горен Рейн.
През 16 век Riquewihr е в разцвета си, благодарение на лозарството. По време на Тридесетгодишната война, градът е силно пострадал. През 1680 г. минава под властта на крал Луи XIV, но останал официално собственост на семейство Вюртенберг. Когато през 1789 г. се разразила Френската революция, жителите на градчето подкрепили Френската република. Съгласно договора подписан в Париж през 1796 г. семейство Вюртенберг са прокудени в изгнание, а Riquewihr станал част от Франция. Тъй като градът не е засегнат по време на двете световни войни, сега е в много добро състояние.


Около 3ч. следобед паркирахме колата и тръгнахме на разходка. Влязохме в стария град през портата на кметството. Старото кметство било съборено през 1789 г. и било заменено с ново в нео-класически стил през 1809г.


Веднъж преминали портата се озовахме в поредната средновековна приказка. Изумително беше, че съществуват такива места по света и не са декор за филм. 
Преди да продължим с обиколката седнахме да пием по кафе в едно от многото кафенета на главната улица точно срещу Maison Schickhardt. Къщата е била построена през 1606 г. за А. Дифенбах, член на съдебната власт. Особено забележителни бяха входната врата и еркерът. А до нея се намираше най-високата 25м. Фахверк къща.


Хубавото време беше довело много хора на разходка и малкото кокетно градче се пукаше по шевовете. Изпихме си кафето и продължихме по главната улица. В дясно на № 13 се озовахме пред постройка включваща две къщи. Тази в ляво имаше врата от 1565 г., а тази в дясно елегантен двуетажен еркер. Надпис на старонемски на западната страна на еркера напомняше, че през 1709 г. лозята и много овощни дървета са умрели от студ застигнал цяла Европа.



Още малко по-нагоре и стигнахме до Maison dite du Cloutier (45 rue du General de Gaulle) - Названието в превод означава домът на майстора на гвоздеи. Преустроена през 1667 г. тази фахверк къща бе украсена на ъглите с две греди, всяка от която отрязана във форма на човек. Човекът от ляво изобразяваше  търговеца на гвоздеи носещ колан с гвоздеи и чук.



Постепенно стигнахме до измервателния фонтан Fontaine de la Sinne (Sinnbrunnen). Построен през 1560 г. той е проверявал капацитета на винените бъчви и други съдове. Хералдическия лъв украсяващ колоната държи два герба. Гербът на Хабсбургите и герба на града (еленски рога и звезда над тях)


А точно до измервателния фонтан в самия край на главната улица се намираше впечатляващата 25 метрова кула Dolder служеща за камбанария, наблюдателна кула и горна врата на града. Не случайно тази кула се явява като емблема на Riquewihr. Построена е през 1291 г. едновременно с първата крепостна стена около града. И до днес е съхранила средновековния си вид. От върха се открива прекрасна панорамна гледка към градчето и равнината покрита с лозя.




Тук се намираше и един голям коледен магазин, в който Биляна и Мария влязоха и с това разходката им в градчето приключи  😉





Докато те разглеждаха магазина аз минах от другата страна на Dolder и горната порта (La Porte Haute) и се озовах пред съхранените крепостни укрепления от 1291 и 1500 г.



Самата La Porte Haute, също беше интересна. Построена в края на 13-ти век тя била разширена по време на укрепването на града през 15-ти век. Защитните елементи по нея все още са видни. Тежката двустранна врата, падащата решетка (една от най-старите в Европа), проход, който е допълнен с подвижен мост.


Успях да разгледам още няколко улички, коя от коя по-сладурански и поехме обратно по главната улица надолу. Хвърлихме бегъл поглед на Place des Trois Eglises - площадът на трите църкви и Катедралата и продължихме към колата.


Истината е, че това беше като черешката на тортата за деня. Толкова красиво градче, с такъв невероятен средновековен дух и така добре поддържано. То не бяха улици и площадчета, чешми и кладенци, къщи във всякакви цветове отрупани с цветя, пъстри витрини на какви ли не магазинчета...истинска магия!!! 👌 С думи не мога да го опиша, затова оставям снимките да говорят, макар че и те не могат да предадат това, което се усеща на живо.





























Малко след 17ч. разходката ни в тази приказка приключи. Качихме се в колата и потеглихме към Eguisheim, като внимавахме за неправилно пресичащи прасета 😏
Прибрахме се в хотела набързо, колкото да се освежим и преоблечем и излязохме за да си намерим място в някое от ресторантчетата за вечеря. В първото ударихме на камък, но след това отидохме на площада пред замъка и седнахме на същото място, където предния ден пихме кафе.

В дъното е ресторантчето в което вечеряхме

Изборът на храна във Франция е не лека задача. На какъвто и език да е менюто, наименованията и описанията са толкова неразбираеми, че накрая винаги оставаш изненадан. Не разбирам, защо просто не слагат картинки. Изборът щеше да е много по-лесен 😉 За наша радост тук някои от предложенията бяха онагледени със снимки и това спомогна за решението ни. Вечерята ми беше много вкусна 😊
И разбира се след вечеря за да разтъпчем храната се разходихме в топлата вечер. Градчето беше напълно опустяло в неделя вечер. Беше много приятно да се разхождаме почти сами по осветените улички.











Преди да се приберем в хотела седнахме на пейките на площада, а аз направих цяла серия снимки на замъка и параклиса, които се осветяваха в различни цветове.


Беше един повече от прекрасен ден във всяко едно отношение. Първо се потопихме в епохата на рицарите и замъците, след това се забавлявахме с маймуните, от там се пренесохме отново в средновековието в кукленското градче Riquewihr, за да завършим с хубава вечер в още по-чаровния Eguisheim. Не знам за другите, но аз се чувствах повече от щастлива. И сякаш за да е напълно завършена вечерта, когато излязох да пуша на терасата в хотела видях падаща звезда и си намислих желание. Легнах си заредена с много хубави емоции 😇


Riquewihr – видео




Няма коментари:

Публикуване на коментар