17 май 2012 г.

Круиз „Източно Средиземноморие” – o-в Корфу (V част)


13.04 – Разпети петък според православния Великден
Преди обедът го запълнихме в мотаене из кораба. Както обикновено имаше аеробики, танци и всякакви други занимания. Ние не се включихме активно, но пък с интерес наблюдавахме и се забавлявахме на фона на хубавата музика.
Към обед стигнахме до Йонийския остров Корфу с основен град Корфу или Керкира на гръцки.
В моя пътеводител градът беше представен така: Изграден върху един нос градът е с уникална архитектура повлияна от доминацията на различни култури, като сицилианската, венецианската, френската и английската.
От онези времена град Корфу е запазил своите елегантни сгради, красивите си имения, своите превъзходни дворци, цветни площади и крепости. Цялата тази амалгама от архитектурен стил дава на град Корфу уникален чар, характер и атмосфера. През годините, градът се разделя на северна и южна част. Стария град (Palaiopoli) се намира в северната част, между площада и новата крепост. Освен площада други интересни паметници, които украсяват град Корфу са Старата и Новата венециански Крепости, Кметството, Площада на светиите, Йонийската Академия и Двореца на Св. Майкъл и Св. Джордж. Поради всички тези съкровища и чудеса, град Корфу се смята за един от най-елегантните и прекрасни градове на Гърция, който предлага на туристите много чар и забележителности.
От балкона на кабината се откриваше гледка към града, като най-вече доминираше Fortress of Saint Mark (Крепостта „Св. Марк”) или накратко „Новата крепост” построена от венецианците в непосредствена близост до старото пристанище. Времето беше мрачно и негостоприемно и ту валеше, ту спираше 😒

Хванахме шатъл автобус до центъра на града, но останахме много учудени, че автобусът потегли в обратната посока. Започна да лавира по разни улички с не особено хубави квартали и видимо се отдалечаваше ужасно от там за където бяхме тръгнали. В един момент се почувствахме безнадеждно далеч от крайната цел. След близо час обикаляне най-накрая ни стовариха на едно малко площадче. Насреща се издигаше Старата крепост разположена на скалист полуостров в морето. На 100-тина метра разстояние стигнахме до централната част.


Според картата между крепостта и стария град трябваше да се намира най-големият площад на Балканите Esplanade. И изведнъж се оказа, че това всъщност не е площад а един огромен паркинг.

Разочарованията сякаш валяха по-силно и от дъжда. Първо времето, след това обиколката с шатъла, а сега и площадът, който уж трябваше да е забележителен, а се оказа просто един голям паркинг. Какво ли още щеше да се случи? 😏
Прекосихме площада-паркинг и стигнахме до западната му страна с голямата и прочута сграда във френски стил - Листън. Наистина личеше си, че тази сграда е била впечатляваща, но сега определено имаше нужда от освежаване 😉
Като оставим настрана тези първи впечатления се съсредоточихме върху шествието което преминаваше в този момент по главната улица в чест на светеца патрон на острова, св. Спиридон. Според вярванията и моя пътеводител той е спасил четири пъти острова от различни опасности. Неговите мощи се съхраняват в църквата носеща името му и съгласно местните обичаи, останките му се извеждат на литийно шествие четири пъти годишно, за да отпразнуват Неговите чудеса (на Цветница, Разпети петък, 11 август и първата неделя на месец ноември) и преминават по улиците на Корфу. Шествието беше интересно и единственото което разваляше празничното настроение беше този неприятен дъжд.

Повървяхме още малко заедно с шествието в посока северния край на площада и Дворецът на "св. Михаил и св. Георги" построен по време на английската окупация през 1824 г. Спряхме се да понаправим няколко снимки покрай палмите и добре обособените тревни площи и тук разбира се Вал отново намери начин да разведри обстановката, като се пошегува, че това е един „хубав Корфурански ден” визирайки дъжда 😁

в дъното се вижда част от двореца на Св. Майкъл и Св. Джордж
От там се отправихме към църквата на св. Спиридон, която е една от най-значимите в града, като за целта навлязохме в тесните малки улички на стария град. Пропуснах да отбележа, че навсякъде се чуваше предимно българска реч. Имах усещането, че в града имаше повече българи отколкото гърци 😉 И нямаше нищо чудно, тъй като по великденските празници множество хора по традиция се отправяха в посока Гърция.
В тези тесни улички беше раят на търговците на сувенири.

Спряхме се да разгледаме и да си изберем нещо. Само че, аз съвсем изключила, че държа чадър в ръцете си, навеждайки се да видя някакви сувенири закачих другите, които бяха наредени по-нависоко и само чух зловещия звук на трошене. Паникьосах се. Нямах идея колко сувенирчета потроших, направо замрях 😨 Слава богу, че тогава се приближи до мен един мъж и взе да ме успокоява, че нямало проблем. Бяхме си избрали вече какво ще купим и влязохме да платим, а след това все още притеснени от случилата се конфузна ситуация продължихме по лабиринтите на малките улички.
Минахме покрай църквата на св. Спиридон, националната банка на Гърция, която се помещаваше в красива и поддържана сграда и  продължихме към други емблематични здания като Кметството и Катедралата. Странно беше как съседство си деляха красиви и грозни постройки.




Когато преценихме, че сме видели достатъчно, се върнахме отново до просторния площад, където си харесахме едно кафене и седнахме да хапнем сладолед и да пием по кафе. Вече поуспокоили се след неприятната история със счупените сувенири, започнахме да коментираме ситуацията и Вал сподели, че е трябвало да плати 5 евро повече към покупката ни, но аз го репликирах, че не съм сигурна дали съм счупила сувенири за 5 евро. И наистина това, което ни направи впечатление бе, че сувенирите тук, а и по принцип в Гърция, бяха много евтини. Тогава започнахме да се шегуваме и да си представяме ситуация, в която Вал оставя 5 евро, а продавачът му казва...” - Ма моля Ви се, не сте счупили за 5 евро...а Вал отговаря... - А така ли, дай още един тогава... и го трясва в земята, за да ги закръгли на 5 евро” 😜
Докато се шегувахме и си хапвахме сладоледа ни направи впечатление обаче, че шествието не е приключило и отново носят някакво ковчеже с мощи. Бяхме леко учудени, но сервитьорът ни обясни, че всъщност мощите на светеца не са само в църквата с неговото име, а са разпръснати по всички църкви, затова шествието се проточва дълго и всяка църква изнася мощите, които са при нея.

Нашата разходка беше към края си. Поехме обратно към площадчето да хванем шатъл автобуса. За краткото разстояние до там видяхме отново двете лица на Корфу. Без никакво „притеснение” съседство си правеха красиви хотели, къщи и кооперации, с такива, които изглеждаха меко казано запуснати и грозни.  

 


На връщане автобусът премина през центъра на новия град, който изглеждаше много добре за разлика от кварталите покрай, които бяхме минали на идване. Слава богу този път не обикаляхме целия остров и стигнахме до порта доста бързо. Преминахме формалния граничен пункт и се отправихме към нашия кораб на сухо и топло.


Бяхме решили, че няма да ходим в ресторанта на гала вечерята, но с нетърпение чаках шоуто в театъра, а по-късно карвинг изложбата.
Прехвърляйки отново тези няколко часа в Корфу си дадох сметка, че градът никак не изглеждаше зле и имаше своя чар, но лошото време беше отнело много от него.
Преди да отидем на спектакъла се разходихме из кораба и побързахме да заемем хубави места в театъра.

Тази вечер беше посветена на Майкъл Джексън. Имаше музикални игри с негови песни, а шоуто в театъра се наричаше “Starwalker”. И точно според очакванията ми, тази вечер беше изпращането, което също както и на първия круиз беше грандиозно и много хубаво.

След това отидохме в „Crystal Lounge”, един от многото барове, да запълним времето до дългоочакваната карвинг изложба. Прекарахме добре. Аниматорите ни юрнаха да танцуваме и с две думи всичко протичаше супер. Оставаше повече от час преди да се качим в кафетарията за изложбата, който прекарахме в кабината си, буквално чудейки се какво да правим. И най-накрая в полунощ се качихме и останахме като цапнати с мокър парцал 😯 Карвинг изложбата беше приключила. Бяха останали няколко последни посетители, а персоналът приключваше с прибирането на фигурите от плодове и зеленчуци. 




Нямам думи да опиша разочарованието си. Бях едновременно много бясна и тъжна 😱😭 Върнахме се в кабината, а там на леглото освен програмата за следващия ден ни очакваше и подробната анкета за впечатленията, обслужването и всички други детайли на круиза.
Без да се замислям навсякъде сложих негативни оценки. В този момент бях изключила за всички позитивни неща. В ума ми бяха само неприятните спомени – недоброто обслужване и почистване, ненормалната организация с корабчетата в Санторини, обърканите и недобре оформени дневни програми и т.н.
Легнахме си късно, а на другия ден ни предстоеше да посетим Дубровник, второто място след Санторини, което очаквах с голямо нетърпение.


танци за раздвижване на MSC Musica


о-в Корфу
 

шоуто "Starwalker"





Няма коментари:

Публикуване на коментар