2 декември 2012 г.

Круиз "Западно средиземноморие II" - Рим (част VII)

19.10.2012г.
В 6:30ч. корабът акостира на пристанището Чивитавекия. В превод името на града означаваше „античен град”. И тук както в цяла Италия имаше какво да се види, но ние нямахме време. Щяхме да прекараме деня в Рим 😉
Имахме малко време да закусим преди да отидем на определеното за нашата екскурзия сборно място. Прекосявайки кораба видяхме набързо Жоро и Галя, за които круиза приключваше тук и чакаха да слязат. Взехме си още веднъж довиждане, пожелахме им лек път до България и продължихме към театъра, където се събираше нашата група.
От пристанището в Чивитавекия до Рим бяха около 80-100км. по магистрала. Всичко беше наред докато стигнахме първите предградия на мегаполиса. От там нататък започна трафика. Слава богу се забавихме в рамките на допустимото и малко след 10ч. автобусът ни остави на широката улица пред площада на Ватикана.
Имахме ясно разчертан план и карта, които да следваме.


При предишното ни идване в Рим (първият пътепис за Рим) бяхме отделили време на Ватикана и други забележителности от по-късния период на града. Стана така, че тогава не можахме да влезем в Колизеума, защото беше затворил и Вал се почуства много прецакан. Затова този път решихме доколкото ни стигне времето да отделим внимание на античен Рим и особено на Колизеума 😉 За целта имахме предварително закупени билети (онлайн билети) които включваха посещение на хълма Палатино, Римския форум и Колизеума.
Без да губим време прекосихме моста Виктор Емануил над река Тибър от където се откриваше гледка към величествения замък Castel Sant Angelo.


Тръгнахме по големия булевард  Виктор Емануил в посока площад Венеция. Погълнати от шума и навалицата от хора и коли, напредвахме към нашата цел. Подминахме редица големи и помпозни сгради, както и църквите Chiesa Nuova и Sant'Andrea Della Valle. Стигнахме до кокетния площад с антични римски останки Largo di Torre Argentina и минути по-късно бяхме на площад Венеция.








От тук започваше т.нар. Античен Рим, разположен от двете страни на широкия булевард Via dei Fori Imperiali
   От едната страна на булеварда беше разположен Римският форум, в подножието на хълма Палатин.
Forum Romanum (Римският форум) е бил центърът, около който Древният Рим се е развивал. Бил е средище на търговията, религията, съдебната система. Римският форум включва следните големи монументи, сгради и руини:
Храмът на Кастор и Полукс наричан още и Храм на Диоскурите е един от най-старите храмове на Римския форум. На това място до 484 пр.н.е. се е намирал храм, посветен на близнаците Кастор и Полукс. През I век от н.е. по заповед н Тиберий храмът е обновен. До наши дни са оцелели само 3 колони в коринтски стил, всяка по 15 м. висока, т.нар. "Три сестри".
Храмът на Ромул днес е част от базиликата Св. Св. Козма и Дамян, посветена на двама гръцки братя - лечители, мъченици и светци и е разположен във Форумът на Веспасиан, известен още като Форум на мира.
Храмът на Ромул е най-добре запазеният езически храм в Рим, заедно с Пантеона. Нов вход е отворен от противоположната страна (от via dei Fori Imperiali).
Храмът на Сатурн в чест на бог Сатурн е издигнат около 489 пр.н.е. скоро след победата над етруските царе от рода на Тарквиниите. Храмът на няколко пъти е изгарял, но през 42 пр.н.е. е отново построен след пожара по времето на управлението на Карин (283 от н.е.). Надписът на фриза потвърждава, че "Сенатът и народа на Рим унищоженото от пожар възстановиха". До наши дни са се съхранили само няколко колони в йонийски стил.
Храмът на Веста е малък кръгъл храм, недалеч от храма на Цезар. Обкръжен е от 20 колони в коринтски стил. Храмът на Веста на Римския форум е построен през 3 век пр.н.е. Веста била богиня на семейното огнище и семейния живот. Огънят бил символ на благополучието на римската държава. Поради това весталките бдели денонощно огънят да не угасне, защото това било лошо предсказание. От този огън римляните пренасяли в новите селища и колонии.
Храмът на Антонин и Фаустина е построен през 141 от н.е. по заповед на император Антонин Пий в чест на неговата починала жена Фаустина. След смъртта на императора, храмът е посветен и на него. През 11 век храмът е преправен в църквата Св. Лоренцо (San Lorenzo in Miranda) и поради това е добре съхранен до наши дни.
Храмът на Divus Iulius е издигнат за божествения Гай Юлий Цезар. Намира се в югоизточната тясна страна на форума, на мястото, където е изгорен трупът на Цезар. На олтара в храма и днес почитатели на Цезар поставят редовно цветя.
Храмът на Венера и Рома е най-големият известен римски храм в Древен Рим. Разположен е на източната страна наРимския форум, близо до Колизеума. Посветен е на богините Венера и Рома Етерна. Храмът е започнат от римския император Адриан. Строежът на храма започва през 121 и завършва 141 г.
Храмът на Веспасиан (templum divi Vespasiani), разположен в западната част на Римския форум е започнат от Тит след смъртта на баща му - Веспасиан и е завършен и посветен на Тит и Веспасиан от брат му - Домициан, след като Тит умира две години по-късно. Част от фризовете са запазени в разположения наблизо Табулариум, част от Музея на Капитолия (Musei Capitolini).
Храмът Конкордия е посветен на Конкордия, древноримска богиня на съгласието, като символ на края на разногласията между патриции и плебеи през 367 г.пр.н.е. До наши дни е оцеляла само една платформа, която е частично погребана под стълбата, водеща към Капитолия.
Освен храмове има и  базилики - Базилика Емилия,  Базиликата на Максенций и Константин, най-голямото здание, строено някога на Римския форум. Започнато е по времето на император Максенций, а е завършено от неговия приемник – Константин Велики през 312 г. Дори по древноримските стандарти, размерите на базиликата са огромни - площта на нефа е повече от 4000 кв. м., а височината на сводовете е 39 м. Стените на базиликата са били с мраморни плочи, а подът е бил покрит с цветен мрамор. Над храма се възвишавала колосална статуя на Константин. Останки от тази статуя днес са изложени в Капитолийските музеи.
Базиликата на Константин е използвана не само с религиозна цел. Там са се провеждали и делови срещи; там е заседавал и градския съвет, а по времето на Летните Олимпийски игри през 1960 г. под древните сводове се провеждат състезанията по борба.
Не по-малко впечатляващи са арките на Тиберий и Август, на Септимий Север разположена в североизточния край на Римския форум, която е направена от бял мрамор и е издигната през 204 г.
Арката на Тит построена в чест на победата на император Тит в Юдея и завладяването на Ерусалим. Арката е еднопроходна и е висока 15,4 м. Тя е обсипана богато с релефи. Под арката минава главната улица на Римския форум – Виа Сакра. 

От другата страна на булеварда се намираха Императорските форуми.
Fori Imperiali (Императорските форуми) - представляват поредица от площади, строени между 46-та година преди новата ера и 113-та година, с обществена, религиозна, икономическа, политическа и историческа значимост. Те не са част от Римския форум. Първият построен форум е този на Цезар, а най–големият и най–добре запазеният е форумът на Траян.
Форумът на Траян (Forum Traiani) е хронологически последния от императорските форуми в Рим. Форумът е построен по заповед на император Траян и бил украсен с трофеи, взети след завладяването на Дакия през 106 г. Според римския алманах Fasti Ostiensi форумът е открит през 112 г.
За построяването били необходими обширни изкопни работи. Взети са части от хълмовете Квиринал и Капитолий. В наше време са се запазили само части от пазара и колоната на Траян.
Colonna Traiana (Траяновата колона) е издигната през 113 г. на Траяновия форум, в тесен двор до Базилика Улпия. Висока 29 м., с диаметър 2,5 м. Състои се от 23 цилиндрични кръга от бял мрамор. В основите ѝ са били положени Траяновите останки. Около нея се ниже в спирална форма, в 24 кръга, барелеф, който изобразява епизодите от войната с даките на император Траян. Барелефът е много ценен за военната археология. Над колоната се е издигала статуя на Траян, заменена в 1588 г. със статуята на Св. Петър.
Нарисуваните релефи, чиято дължина е 200 метра, изобразяват военните действия на римската армия в Дакия. Изобразени са военни сцени и битки, потегляне в поход на армии, укрепителни дейности, императорът, който държи речи на войниците, жертвоприношения, посолства и подчинение на победените.


Туристическият поток ставаше все по-голям, но ни направи впечатление, че движението по булеварда в посока Колизеума е спряно и хората се движеха спокойно по уличното платно. Необезпокоявани направихме снимки на Траяновата колона, Базилика Улпия и други забележителности и продължихме покрай римския форум към крайната цел 😉




На заден план се вижда Траяновата колона и базилика Улпия

В този момент дочухме някаква шумотевица и видяхме пъстра тълпа. Оказа се, че има стачка и това е причината движението в центъра да е ограничено за транспортни средства.



Стана ми жал за хората от кораба, които бяха предпочели обиколка из Рим. Седмица по-рано наши близки бяха на същия круиз и се оплакаха, че в Рим почти нищо не са видели, защото обиколната екскурзия е била през повечето време в задръствания. Сега поне разбрахме каква е била причината.
Ние обаче необезпокоявани стигнахме до Колизеума и красивата арка на Константин. 

Константиновата арка е триумфална арка построена в чест на император Константин за победата му над неговия противник Максенций на 28 октомври 312г. Намира се между Колизеума и хълма Палатин.
Константиновата арка е започната да се строи през 312 г. и е осветена на 25 юли 315 г. На този ден Константин празнува своята десетгодишнина като император. Това е най-голямата и най-младата от останалите  арки около Римския форум. Арката е 21 метра висока, 25,7 метра широка и има входна дълбочина от повече от 7 метра. Тя се отличава от другите арки най-вече с това, че всички нейни части и коринтски колони са взети от по-стари паметници и сгради.
Colosseum (Колизеумът) е най-големият от амфитеатрите в Древен Рим. Името Колосео е било дадено към 8 век заради намиращия се наблизо Неронов колос. Макар че в наши дни е частично разрушен от земетресения и извличане на каменни блокове, Колизеумът остава един от главните символи на Римската империя и нейните инженерни постижения.
Строежът му продължил близо десет години. Започнат бил между 70-72 г. и открит през 80 г. с тържествени игри продължили 100 дни. С възможността си да побере 50 хил. зрители, Колизеумът е използван за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети.
Той продължава да се използва четири и половина века. Последната гладиаторска битка, според наличните сведения, е проведена през 404 г., а последни ловни сцени – през 523 г. Причина за замирането на игрите е военната и финансова криза в западните части на империята, както и многото нашествия на варварски племена в Италия. Предполага се, че от време на време са провеждани игри до края на 7 век, но през 8-9 век амфитеатърът е напълно изоставен.
През Средните векове Колизеумът претърпява няколко коренни промени. В края на 6 век в конструкцията на амфитеатъра е вградена малка църква, арената е превърната в гробище, а много от покритите пространства под трибуните се използват за жилища и работилници, като дори през 12 век продължават да бъдат отдавани под наем. Около 1200г. фамилията Франджипани придобива Колизеумът, укрепява го и изглежда го използва като замък. Силно земетресение през 1349 г. нанася големи поражения на сградата, разрушавайки външната част на южната страна, която е разположена върху по-слаба наносна основа. Голяма част от падналите камъни са използвани при строителството на дворци, църкви, болници и други сгради в целия Рим. По това време в северната третина на сградата се настанява религиозен орден, който остава там до началото на 19 век. Много от каменните облицовки във вътрешността на амфитеатъра са демонтирани, за да бъдат използвани в други сгради. Бронзовите скоби, укрепващи зидарията, са изкъртени от стените и на местата им остават множество дупки, ясно забележими и днес. През 15 и 16 век вандалствата продължават и от Колизеумът са взети материали за изграждането на дворците Палацо Фарензе, Палацо Барберини, Венециански дворец и др. Властите започват да търсят практично приложение на огромните останки на Колизеумът. През 17 век папа Климент IX отваря фабрика за селитра.
Едва папа Бенедикт XIV успява да вземе по-ефективни мерки за опазването му, като през 1749г. го обявява за свещено място, заради мъченичеството на ранните християни, убити в амфитеатъра. Той забранява използването на сградата като кариера и я посвещава на Страстите Христови, въпреки, че няма исторически свидетелства за това, в Колизеумът да са убивани християни, и никой до 16 век не говори за такова нещо.
Някои от следващите папи полагат усилия за укрепването и реставрирането му, разчиствайки изобилната растителност, с която сградата е обрасла и която допълнително влошава нейното състояние. През 1807 и 1827г. фасадата е усилена с тухлени клинове, а вътрешната част е ремонтирана през 1831 и 1846г., както и през 30-те години на 20 век. Подземната конструкция на арената е частично разкопана през 1810-1814 и 1874г. и е напълно разкрита през 30-те години на двадесети век.
Влошеното състояние на сградата, в резултат на нейната възраст и на замърсяването на въздуха, довежда до мащабен реставрационен проект, изпълнен между 1993 и 2000г., на стойност около 20 млн. евро.
През последните години Колизеумът става символ на международната кампания срещу смъртното наказание, като през 2000г. пред него са проведени няколко демонстрации. Оттогава, в знак на протест срещу смъртното наказание, общинските власти на Рим променят цвета на нощното осветление на сградата от бял на златен при всеки случай на помилване на осъден на смърт по света, както и при премахването на смъртното наказание в някоя страна.
Освен дългата си история Колизеумът е интересен и със своето сложно инженерно изпълнение. Цялата сграда заема площ от 160 000 m². Конструкцията е такава, че в случай на опасност, целият амфитеатър можел да бъде евакуиран за 5 минути. Дренажната система, помещенията под арената, множеството тайни врати и входове, всичко това е свидетелство за високите инженерни и архитектурни постижения на Римската империя.
В наши дни е останала запазена северната част на външната стена заедно с 31 от оригиналните 80 входа, както и частта от сградата, която е между фасадата и вътрешната подпорна стена на горната колонада.

Опашката пред Колизеума беше потресаваща, а входът за посетители с предварително закупени билети стоеше празен. Малко преди обед, като ВИП персони влязохме без да чакаме и минута и благословихме идеята, че си купихме билети предварително 😎
С влизането се върнахме почти 2000г. назад във времето.
В общи линии добихме представа за размерите и величието на зданието. Всичко друго оставихме на фантазията си 😉




 


На мен лично, ми хареса повече гледката, която се откриваше от високите места на Колизеума към хълма, римският форум, останките от храма на Венера и арката на Константин.




Приключили с обиколката вътре излязохме навън. Слънцето препичаше сякаш не беше средата на октомври. Разходихме се наоколо, направихме снимки и тръгнахме обратно.




Времето ни беше ограничено, затова нямаше как да отделим детайлно внимание на другите антични забележителности, въпреки, че бяха включени в билетите ни. Кой знае, сигурно това няма да е последното ни идване в Рим 😛
На връщане се отбихме до площад Навона.
Piazza Navona се намира на мястото на древноримска писта за надбягване с колесници, позната като Стадионът на Домициан, от 1-ви век, където римляните са идвали да гледат игри.
И до ден днешен е запазена характерната форма на стадион - силно издължена и сплесната елипса. В северния край на площада е запазена и част от врата, намирала се някога на стадиона. Става площад в края на 15-ти век, когато градският пазар е преместен. Площад „Навона“ е една от забележителностите на бароков Рим. На него се намират такива архитектурни забележителности като: прочутият Фонтан на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi, 1651) на Бернини, разположен в средата на площада, Фонтанът на Нептун (1574 г.), намиращ се в северната част на площата и Фонтанът на Мавъра (1576 г.) в южната част, както и църквата Света Агнеса. На пиаца Навона се намира и една от най-известните "говорещи статуи" на Паскуале, от където е дошла и съвременната дума пасквил.
От 1652 всяка събота и неделя на август, на площада са се провеждали празненства в чест на семейство Памфили: състезавали се карети, докато е свирела музика. Тези празненства са продължили до 1866г.
Фонтанът на Четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi) е създаден по поръчка на папа Инокентий X от Лоренцо Бернини през 1651 г. Мъжките фигури във фонтана символизират четирите реки – Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата.
През 1644г. г. Папа Инокентий X решава да издигне до семейния Дворец Памфили египетски обелиск, донесен в Рим от император Каракала. Обявен е конкурс за най-добър проект, но великият Бернини не е допуснат за участие по молба на неприятели. Въпреки това Бернини изготвя проект за фонтана, разполагайки около обелиска статуи на речните богове на главните реки в четирите части на света. Неговият покровител Людовизи, като съпруг на племенницата на папата, поставя макет на фонтана в столовата, където папата обядва. Инокентий е поразен от проекта. Отменя конкурса и възлага на Бернини да се заеме с изграждането на фонтана.
Фонтанът на Четирите реки, също както и фонтаните Ди Треви и Баркача, черпи вода от древния акведукт Аква Вирго.
Фонтанът на Мавъра (La Fontana del Moro) се намира в южната част на площад Навона. Представя мавър, или африканец, стоящ в раковина, борейки се с делфин, обкръжен от четири тритона. И всички тези статуи са поставени в басейн от розов мрамор.
Дизайнът на фонтана е на Джакомо дела Порта през 1575. Той е включвал делфинът и четирите тритона. През 1653 е добавена статуята на мавъра, дело на Джовани Лоренцо Бернини. През 1874 г. по време на възстановителни работи, оригиналните статуи са преместени във вила Боргезе и са заменени с копия.
Palazzo Doria Pamphilj е принадлежал на древния аристократичен италиански род Дория Памфили. Построен е през 1435 г. Монументалната му фасада е в стил рококо. В този дворец е разположена една от най-богатите колекции от живопис от 16-18 век. Събрана е предимно от Камило Памфили, племенник на папа Инокентий X, чийто портрет, дело на Веласкес, също е представен в колекцията. Има творби и на Рафаело, Тициан, Джовани Белини, Пармиджанино, Тинторето, Веронезе и др. Там е картината на Караваджо "Мария Магдалена" и "Почивка на път за Египет", скулптурни портрети на членовете на семейство Памфили и други.
Първият път когато бяхме в Рим беше студено и не особено слънчево, а фонтанът на Четирите реки го реновираха. Сега обаче видяхме площада в целия му блясък. Огрян от слънцето и без загрозяващите строителни пана по фонтана. Все едно виждах това място за първи път. Останах много впечатлена от цялостния облик.







Малко след 14ч. вече бяхме на площада пред фамозната базилика Св. Петър. Жегата беше нетърпима. Оставаха близо два часа докато тръгнат автобусите обратно към пристанището. Разходихме се из площада, но тъй като вече бяхме влизали в църквата решихме да си спестим огромната опашка от хора чакащи под жаркото слънце да влязат.



Намерихме едно кафене на самата улица където спират всички туристически автобуси и седнахме да хапнем и да пием кафе. Беше забавно да наблюдаваме хората. Повечето от тях се движеха направо като зашеметени, което беше напълно разбираемо. Умората в този час на деня и слънцето си казваха думата.
Пътуването обратно до пристанището в Чивитавекия мина неусетно. Малко след като се прибрахме на кораба той отплува към Генуа. Предстоеше ни най-неприятното, да събираме багажа 😕
Разбира се не пропуснахме да посетим бюфета за вечеря, а изненадващо, за първи път имаше вечер без шоу в театъра. За сметка на това в стаята ни отново имаше декорирана кърпа, този път във форма на сърце. 


Определено бяхме много доволни от нашия камериер и без да се колебаем му дадохме допълнителен бакшиш, отделно от задължително фиксирания. 
   Беше тъмно, когато преминахме покрай добилия известност остров Джилио с круширалия в началото на годината кораб Коста Конкордия. Скоро след това си изнесохме багажа пред каютата и се отдадохме на почивка, защото на следващия ден трябваше да станем рано и да освободим каютата. 


   
Рим - видео 


Няма коментари:

Публикуване на коментар