1 декември 2012 г.

Круиз „Западно Средиземноморие II” - Генуа (част VIII)

20-21.10.2012г.
Сутринта си направихме прощални снимки на кораба и малко след 9ч. го  напуснахме и се отправихме към хотела.




Бяхме решили, че тази вечер ще останем в Генуа. Моята мечта беше да отидем до прословутото градче Пртофино, само на 30-тина км., но транспортът не беше удобен и щяхме да изгубим целия ден, а искахме да разгледаме колкото се може повече от Генуа.
Хотелът ни  (Галата хотел) се намираше съвсем наблизо между круизния порт и гарата, в една старинна и неуютна сграда.

Розовата сграда е нашият хотел. Терасата най-отгоре имаше хубава гледка

Стаята също беше не особено приятна, а прозорецът гледаше към много тясна уличка, но за нея ще стане дума по-късно 😏
Оставихме багажа и побързахме да излезем от хотела. При първото ни идване в Генуа, когато разполагахме само с няколко часа, се качихме на панорамна разходка с автобус. Знаехме, че спира точно на порта, който се намираше на няколко минути разстояние. Решихме, че е най-добре отново да използваме тази опция, но този път щяхме да слизаме и да се качваме където и когато решим (маршрут на автобуса). И така срещу 10 евро на човек си купихме билети за сити тура с малките открити автобусчета и потеглихме.
Градът е център на едноименната провинция Генуа в регион Лигурия, и е разположен амфитеатрално край Лигурско море.
Спорни са двете хипотези за произхода на името на града. Според едната то произлиза от лигурската дума „genu“, която означава „коляно“ и може да се тълкува като „ъгъл“. Географски Генуа е разположена точно на ъгъла, който образува Апенинския полуостров с континента. Алтернативната хипотеза е свързана с латинската дума „janua“, която означава „врата“. Това тълкуване е по-романтично, тъй като ни позволява да приемем, че става въпрос за врата към морето и към далечни хоризонти. Същевременно, зад тази врата се крие изключително богато историческо минало, и много художествени и архитектурни паметници.
Основан като римско селище от 3 в. пр. Хр. Генуа по-късно става силна средновековна търговска морска република начело с дож (от 14 век). Държавата съществува от 11-ти век до 14 юни 1797 г., когато е завладяна от армията на Наполеон Бонапарт. През 1814 г. след военните неуспехи на Наполеон територията преминава към Кралство Сардиния.
В Генуа са родени личности като Х. Колумб, Н. Паганини, Дж. Мадзини.
И до днес градът все още пази следи от старата си слава на могъща морска република и ревниво пази връзката си с морето.
Първо слязохме до прочутата улица Гарибалди. Via Garibaldi е най-аристократичната улица в града. По-старото име на улицата е било Strada Nuova и е била известна в миналото като "златната улица", с домовете на богатите генуезки фамилии, запазени до днес. Всяка крачка по нея все едно ни връщаше назад в 16 век, когато морската република е изживяла своя апогей. От двете страни на пешеходната улица бяха разположени елегантни имения, повечето от които са били построени между 1558 и 1565 г. Всички те отразяваха миналото величие на града и се различаваха по фасадната украса, предверията, интериорните фрески и висящите градини. Много от сградите днес са превърнати в музеи или галерии, като дворците Palazzo Tursi, Palazzo Rosso и Palazzo Bianco, където могат да се видят произведения на Паоло Веронезе, Камбиазо, Ван Дайк и много други.











От там се спуснахме до „Piazza de Ferrari”. Големият площад беше заобиколен от огромни и помпозни здания. Освен театъра, повечето красиви сгради днес са офиси на банки и разбира се в една от най-пищните  се намираше борсата 😉






Непосредствено до площада в сърцето на стария град минавайки покрай една от десетките църкви стигнахме до красивия дворец Palazzo Ducale, който от 13-ти  век нататък е бил освен седалище на републиката и резиденция на дожите. С течение на времето дворецът е претърпял различни промени, а сегашната сграда датира от 16 век. Днес със своите 35 000 кв. м. Palazzo Ducale е място за култура.



По същата улица (Via San Lorenzo) в посока към старото пристанище се намираше и Катедралата, но преди да я видим седнахме да пием по кафе в едно малко кафене скрито под сянката на високите стени на катедралата. Слънцето грееше силно, бяхме станали много рано и имахме нужда от малко почивка на сянка преди да продължим обиколката на Генуа 😉


Малко поотпочинали и „заредили батериите” се изправихме пред забележителната фасада на Катедралата San Lorenzo, която съчетаваше редуване на бели и черни ивици от бял и черен мрамор, характерен елемент за туринската област. Проучванията са разкрили настилки от римско време, както и прахристиянски саркофази, което предполага наличието на гробище на това място. По-късно на мястото на първоначалната църква била изградена новата катедрала, която била осветена от папа Геласиус Втори през 1118 г. След пожар през 1296 църквата е реставрирана, като фасадата й е изградена между 1307 и 1312 г., а през 1550 г започнало планирането на цялостна реконструкция, която завършила през 17 век.



След фотопаузата пред катедралата се върнахме обратно до Palazzo Ducale и продължихме към високата кула Porta Soprana или Porta di Sant'Andrea. Построена през 12 век, тя е служила за защитна стена и пропусквателен пункт за търговския трафик.




Минавайки през високите порти стигнахме до останките на манастира St. Andrew's разположени в приятно озеленено пространство в края на което, на самия площад Данте се намираше малката, скромна къща на пътешественика Христофор Колумб.


Къщата на Христофор Колумб

Обратно от площад Ферари хванахме отново туристическия автобус за да отидем до внушителната арка на победата. Тя се намираше в красив парк, заобиколен от също толкова хубави сгради, а насреща й се виждаше терасовидно разположена градина с оформени цветни лехи във формата на галери, котви и др.





Седнахме да си починем малко и да изчакаме автобусчето. Времето беше страхотно и се наслаждавахме на всеки слънчев лъч в този октомврийски ден 😊
Докато пътувахме към старото пристанище минахме по големия булевард „20-ти Септември”, покрай Chiesa di S. Stefano и редица помпозни сгради. Завихме към площад „Piazza Corvetto” до който имаше хълм с монумент на Мадзини и още един красив парк.


Преминахме няколко тунела, и още красиви здания с прекрасни фасади и стигнахме до „Basilica SS. Annunziata”. От там покрай паметника на Колумб и централната гара „Principe” се спуснахме до крайбрежната улица.



Продължихме покрай „Palazzo del Principe”, а след това и покрай круизния порт, където видяхме нашия кораб Сплендида и минути по-късно бяхме на Porto Antico, което е и най-старата част на града.


изглед към Castello D'Albertis на хълма

Пристанището е много посещавано място от туристите и отправна точка към старата част на града и катедралата. Площадът и крайбрежната алея с палмите бяха пълни с хора. Наоколо имаше доста атракции. На входа на Porto Antico се издигаше дворецът Palazzo San Giorgio, който днес служи за седалище на пристанищните власти в Генуа. В него е имало тъмница, в която е бил затворен Марко Поло. Това се случило, когато през 1298 г. между републиките Венеция и Генуа пламнала война. Марко Поло участвал със свой кораб на страната на венецианците. Те загубили морската битка, а той бил пленен и хвърлен в тъмницата на двореца. Поло разказвал на генуезците за приключенията си в Далечния Изток и много често споменавал за „милионите“ на китайския император Хубилай и за неговите „милиони“ поданици. Така, по време на затворничеството му в Palazzo San Giorgio, се родила най-известната книга на пътешественика „Милион“.


Разходихме се по крайбрежната алея, минахме покрай аквариума и пиратския кораб направен за филма „Пирати” на Роман Полански от 1986г. С две думи, беше хубав край на обиколката в Генуа.



Крайно изморени от дългия ден тръгнахме по крайбрежната улица в посока към хотела. Изведнъж атмосферата около нас се промени. Направи ни впечатление, че минавахме покрай разни странни магазини пълни с всевъзможни боклуци. Продавачите бяха предимно от Африка и Близкия Изток. Все едно попаднахме в гето 😣
Стигнахме до поредната старинна сграда Commenda di San Giovanni di Prè, която по никакъв начин не се връзваше с циганията наоколо.


Непосредствено до нея имаше една невероятно тясна уличка извеждаща на улицата свързваща гарата с круизния порт. Това беше същата уличка към която гледаше прозорецът на нашата хотелска стая и тук циганията и миризмите от „традиционните” ориенталски и други кръчми бяха ужасни 😨
Прибрахме се за да си починем час, два и по-късно излязохме да вечеряме. В началото тръгнахме през една улица (Via di Prè), която на картата изглеждаше добре, но се оказа, че е още по-голям бордей от крайбрежната (Via Antonio Gramsci). Всъщност целият район заключен между Commenda di San Giovanni di Prè, Via Antonio Gramsci, Via Delle Fontane и Via Balbi беше едно ужасно място, което препоръчвам да се избягва 😠
Най-накрая се измъкнахме на широката и осветена улица Via Balbi, точно на площадчето пред красивата сграда на църквата Basilica SS. Annunziata”. Малко по-напред свърнахме в една от уличките на стария град и си намерихме приятно ресторантче с масички отвън. След хубавата разходка през деня сега се чувствахме леко разочаровани от другото лице на Генуа, но какво да се прави, глобализацията си има своите големи недостатъци. Традициите и културите се изгубват и претопяват. Остават само безмълвните старинни сгради, които изглеждат странни и неестествени в този объркан свят 😟
Прибрахме се по Via Balbi  покрай нейните здания с красиви фасади, една от които беше Palazzo Reale, днес превърнат в музей. Подминахме статуята на Колумб, прекосихме добре изглеждащият площад пред гарата и ето, че стигнахме до хотела. Нямахме търпение да си легнем да спим, Ноoo... сметките ни излязоха криви 😕 Оказа се, че в тази гадна уличка, накъдето гледаше гърба на хотела и нашата стая имаше някакво нощно заведение, което в събота вечерта работеше с пълни обороти. Всъщност, аз не знам колко хора е имало вътре в заведението, защото имах чувството, че всичко живо е навън и лудницата беше пълна. Въпреки, че стаята ни беше сравнително на високо, глъчката се чуваше все едно всички  ни бяха на гости. Беше истински кошмар 😡😵 Хотелът беше на много удобно за нас място, и ако стаята гледаше към главната улица щеше да е супер, но този път бяхме изтеглили „късата клечка”.



Генуа - 20.10.2012



Полезна информация за музеите в Генуа има   тук


Друг пътепис за Генуа ще намерите тук


Няма коментари:

Публикуване на коментар