17.12.2014 - Isla Saona
Рано
сутринта, докато целият хотел още спи отидохме на изхода от където трябваше да
ни вземат за екскурзията. Началото не беше съвсем гладко, защото някой не беше
предал на някого нещо и за малко да не ни качат в микробуса. Ситуацията се
усложни допълнително тъй като шофьорът не разбираше дума на английски, но слава
богу че жената от другата двойка от хотела за същата екскурзия беше бразилка
женена за германец. И в общи линии чрез немски и португало-испански се
разбрахме, а проблемът се реши окончателно, когато споменахме, че сме направили
резервация при Леон, което подейства като казване на правилната парола 😉
И
така най-накрая потеглихме, но все още не знаехме какви изненади ни очакват. А
те започнаха твърде скоро. Оказа се, че пътьом ще минем да съберем още хора. И
понеже нашият хотел беше нещо като първа спирка заради местопoложението си се
започна едно обикаляне по другите хотели.
Може
би час и нещо след тръгването стигнахме до една бензиностанция, която се оказа
нещо като гара разпределителна. Свалиха ни от нашия микробус, пренасочиха ни
към друг и така най-накрая се оформи нашата група, качи се и екскурзоводът и
продължихме. Без да се усетим бяха изхвърчали повече от два часа, а предстоеше
още доста път. Не стига това ами спряхме още веднъж на някакъв огромен магазин
за сувенири, където цените се оказаха бомбастични.
Разстоянието
от нашия хотел до отправната точка за острова беше на стотина километра, но с
всички тези обиколки, прехвърляния между микробусите и спирания ги изминахме за
повече от два часа и половина. Най-накрая стигнахме до рибарското селце
Bayahibe, където на един приятен плаж в малък залив беше пълно с лодки и
катамарани. От тук започваше приключението 😉
Всичко
от този момент нататък мога да го оприлича на едно мокро и слънчево парти. Още
с качването на катамарана ни наляха ром с кола и това продължи през целия
ден....ром с кола 😉
Катамаранът
потегли и купонът започна. Музика, танци, прекрасно време и много настроение 😎😊
По
някое време наближихме острова. Гледката към палмите и плажа беше невероятна, а
водата на Карибско море, просто не може да се опише, бистра и изумрудено синя.
На
обяд след два часа забавно пътуване с катамарана стигнахме крайната точка на
нашето пътуване, остров Саона. Едно тропическо кътче от рая обявено за природен
резерват в което е забранено всякакво строителство и е съхранило девствената си
красота, кристално чистата вода, белите и фини като брашно пясъчни плажове и палмите
в причудливи форми.
Историята
на острова, както и повечето неща в Доминикана е свързана с Христофор
Колумб. Той е открил острова през май
1494 на път за Северна и Южна Америка, а името е в чест на общината, Савона,
където Колумб е живеел по това време. Първият губернатор на острова и приятел
на Колумб също е бил от Савона. И до днес островът е побратимен със съвременния
град Савона.
Местното
население е едва около 300 души, но всеки ден между 10-14 ч. островът се
препълва от стотици, дори хиляди туристи. Днес в числото на натрапниците бяхме
и ние 😉
Заехме
по един шезлонг и се отправихме към морето да се разхладим. След това се
поразходихме да направим снимки. Беше наистина невероятно красиво.
Дойде
време за обяд. Гостиха ни сладко, сладко и продължихме да се излежаваме на
шезлонгите под палмите. Релаксиращо и спокойно. Малко след 2ч. следобед плажът
започна лека полека да се изпразва. Групите се ориентираха за тръгване обратно.
Организацията беше направена така, че който беше пристигнал с катамаран щеше да
се прибере с моторна лодка и обратно. Скоро нашата група се натовари на една скоростна
лодка, раздадоха спасителните жилетки и истинският екшън започна 😎
Преживяването
беше страхотно. Купонът на катамарана беше чаровен по свой си начин, но адреналинът
на скоростната лодка беше несравним. А приключението съвсем не беше към края
си. След известно време спряхме насред морето в една плитчина наречена Natural Pool. Слязохме от
лодката да се къпем в бистрата вода, която стигаше едва до кръста. Момчетата от
лодката тръгнаха отново с чашите да раздават ром с кола, ей така докато сме във
водата 😜 Някои успяха да се доберат до морските звезди, които бяха приготвени
за снимки, но ние не бяхме достатъчно напористи.
След около 30-40 мин. се качихме обратно в
скоростната лодка и потеглихме обратно. За разлика от катамарана, който се
движеше в открито море, лодката мина покрай брега, където се виждаха девствени
плажове с палми и като цяло гледката много наподобяваше на тази от предаването
Сървайвър. В съчетание с високата скорост, която караше буквално лодката да
лети над водата изживяването беше невероятно.
Щом
стигнахме брега побързахме да се преоблечем със сухи дрехи. Бяхме прекарали
един много мокър ден 😉 Организацията не беше на особено ниво. Навсякъде
паркирали микробуси и пак започна едно разпределяне кой къде да се качва.
Следвахме неотлъчно нашия водач, но някак си усещането беше за хаос. В крайна
сметка заехме места в един от всички микробуси и аз слязох да пуша. До мен си
приказваха шофьорите и единственото което разбирах бяха имената на хотелите
през които трябва да минат и да оставят хора. През ушите ми мина името
"Бресли". Аз такъв хотел не бях чувала и реших да попитам дали става
дума за нашия хотел "Бретлес". Шофьорът потвърди, като отново натърти
"Бресли"😉
Потеглихме
обратно. Героите бяха уморени и в микробуса цареше тишина. Така продължи до
Пунта Кана, когато пак започнаха обиколките по хотелските комплекси. Вече
минаваше 7ч. вечерта, а нямаше изгледи скоро да стигнем, защото ние бяхме на
опашката, чак в Уверо Алто. И в един момент, на изхода на един от комплексите
микробусът спря и шофьорът започна да вика "Бресли". Вал изобщо не
реагира, той не допускаше, че става дума за нашия хотел 😉 Аз обаче се усетих,
че викат нас. Свалиха ни от микробуса и ни прехвърлиха в друг. Вече нищо не ни
учудваше. Нямахме идея какви схеми се правят, само се надявахме по-скоро да се
приберем. Продължихме с другия микробус. Минахме да оставим още няколко души и
когато останахме сами в микробуса се надявахме, че вече няма да се отбиваме
никъде. Да, ама не. Оказа се, че шофьорите нещо са се забавили и се наложи
първо да минем през гаража на фирмата да се обясняват нещо с шефа.
Минаваше
8ч. вечерта, когато по тъмно най-накрая стигнахме до хотела. Чувствахме се безкрайно
изморени. Взехме душ набързо и отидохме да вечеряме.
Денят
беше страхотен, наистина незабравим. Дори и неуредиците в организацията с
микробусите не можаха да помрачат хубавите емоции. Напротив, когато се
отпуснахме на удобното легло започнахме да се шегуваме с цялата ситуация през
която минахме 😊
Няма коментари:
Публикуване на коментар