Круиз Северноевропейски столици - Санкт Петербург (част III)

14.06.2016

Отдавна мечтаех да отида в старата имперска столица на Русия. Искаше ми се да се потопя  в епохата от нейното създаване до пълния й разцвет. Няма смисъл да споменавам какво количество информация бях изчела в интернет, дори бяхме изгледали сериала за Катерина Велика за да се подготвим максимално за очакваната с нетърпение емоция.

След много отсяване в пътеводителя събрах най-важното, което трябваше да знаем.

Санкт Петербург е вторият по големина град в Русия с население от почти 5 милиона жители. Основан е през 1703 година от Петър 1-ви и днес се смята за един от най-красивите градове в света. За това имат заслуга както живописното му местоположение, така и грандиозната градска архитектура. Градът е бил столица на Руската империя повече от 2 века. Намира се на брега на Финския залив (част от Балтийско море), в делтата на река Нева.

Макар и с дължина само 75 километра, река Нева е доста пълноводна и служи като натоварена пътна артерия на този оживен град. Тя извира от Ладожкото езеро и влива водите си във Финския залив. Наричат града още "Северната Венеция", защото близо 90 реки и канали с обща дължина 300 км и повече от 100 езера и 42 острова вписват невероятната си живописност и хармония в архитектурния облик на 300-годишния град. Многобройните речни ръкави и канали са причина да бъдат изградени почти 350 моста с обща дължина 16 км , които свързват десетките острови, реки и канали. Само по канала "Грибоедов" има шест, а 22 от мостовете са подвижни.

В двете си най-отдалечени точки Санкт Петербург е дълъг повече от 95 километра.

Белите нощи в Санкт Петербург се смятат за най-красивите дни в годината. Най-въздействащи са те от 10 до 22 юни, когато денят е с най-голяма продължителност (18 часа и 35 мин.). Признание за огромния архитектурно-исторически потенциал на това място е, че то е включено в списъка със Световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1990 г.

Историята на града започва през май 1703 г., когато монархът Петър Велики решава да построи новата столица върху блато на устието на реката, която да бъде като витрина за културната и архитектурната мощ на Руската империя. Една легенда гласи, че на 16 май 1703 г., бродейки из едно необитаемо островче, Петър Велики изведнъж се навел, взел две полуизсъхнали клонки, кръстосал ги и заявил с категоричност на свитата си: Тук ще има град! И така и станало. Той събира някои от най-добрите архитекти и художници в света по това време, за да го проектират. В продължение на години те създават от блатистото място около устието на река Нева град шедьовър. Върху отвоюваната от водата суша са издигнати дворци, храмове, театри и административни сгради с невероятно красива и пищна архитектура.

Първото здание, което е трябвало да бъде построено, била Петропавловската крепост на устието на река Нева с шест бастиона и 122-метрова катедрала "Свети Петър и Павел" с позлатения ангел на върха.

Петър Велики нарича новия град Санкт-Питебурх (Крепост на свети Петър). После името му се променя няколко пъти - Санкт Петербург, Петроград, Ленинград, и от 1991 г. отново е Санкт Петербург.

От 1712 до 1918 г. Санкт Петербург е столица на Руската империя. През 1715 е основана Морската академия. През 1719 е открит първият обществен музей в Русия „Кунсткамерата”. През 1756 е основан първият обществен театър. По официално приетата версия Санкт - Петербургският университет е основан през 1724 г. През 1764 г. Екатерина Велика разпорежда построяването на Ермитажа, където трябва да бъде подредена нейната частна колекция от произведения на изкуството. През 1917 г. градът е център на Октомврийската революция, наложила съветската власт в страната и довела до създаване на Съветския съюз на мястото на Руската империя. Година по-късно столица става гр. Москва.

Най-голямото изпитание за града е през Великата отечествена война (1941-1945 г.), когато изкарва под блокада 872 дни и повече от 600 000 жители умират от глад.

И така изпълнена с очакване нямах търпение да видя с очите си най-важните забележителности. 
    Дали от вълнение или нещо друго, Валери се беше събудил в 4ч. по никое време, а навън слънцето вече бе изгряло.

  

Около 8ч. корабът акостира на новия круизен порт "Морской фасад". Според разписанието трябваше да бъдем на док 5, но ни забиха на последния док 7. Предвид големината на пристанището това си беше доста голяма разлика в разстоянието до изхода на порта. От кабината виждахме тълпите пасажери, които излизат. Повечето бяха за автобусите с организираните екскурзии. Ние обаче имахме самостоятелна план-програма 😉 Виждахме също, че пред терминала има таксита само на една определена фирма. Досетихме се, че и тук има мафия и не пускат други в границите на пристанището (нещо като летището във Варна и копърките, които чакат там). Щяхме да разберем какво е положението като слезем, но преди това трябваше да свършим други неща.

Първо сложихме руската SIM карта в телефона, която ни беше купил за 10 франка един колега руснак на Вал. С нея имахме на разположение интернет и много минути разговори. Разчитахме на нея основно за такситата, с които мислихме да се придвижваме през огромните разстояния. Подготвихме паспортите и разни други бумаги за пред руските власти и в 9ч. се отправихме към изхода. Притеснявахме се колко време ще ни отнеме чакането на паспортен контрол. От туристическата агенция ни бяха наплашили, че се чака много. Слава богу нямаше никакъв проблем. За няколко минути бяхме приключили. Предвид обтегнатите отношения между нашите държави, благодарение на глупостите, които българският "ястреб" президент не спираше да ръси по адрес на Русия, бяхме притеснени как ще ни посрещнат, и затова бяхме много приятно изненадани, че граничната полицайка, жена на средна възраст искрено ни се зарадва. Видя, че разбираме руски и взе да ни обяснява, че имаме късмет с времето, което до вчера било лошо и ще видим белите нощи. Определено й се приказваше и беше много мила и усмихната. Изглежда, че политическите простотии не се отразяваха на нормалните отношения между хората.

След проверката отидохме да видим как стои въпросът с местните копърки - таксита. Цената до Дворцовия площад беше кръгла - 20 евро. Точно три пъти по-висока от тази ако си повикаме такси. Решихме обаче да се метнем на едно и да не губим време. Разстоянието от малко над 8км. го изминахме сравнително бързо, а задръстване имаше само като наближихме центъра. Но дори и докато пъплехме в трафика не скучаехме 😉

И ето, че малко преди 10ч. стигнахме първата точка от дневната цел - огромният Дворцов площад.

Това е едно от най-величествените места в Петербург. Историческият център на града бе именно тук. Доминиращи бяха Зимният дворец - резиденцията на руските царе до 1917 г. Срещу него  Главният щаб с триумфалната арка. А в центъра на площада се издигаше Александровската колона, поставена през 1834 г. по указ на император Николай I в чест на победата на брат му Александър I над Наполеон. Това бе най-високият паметник в света направен от масивен гранит. Височината на монолитната част на Александровската колона беше 25,6 м., а общата височина на паметника достигаше 47 м.

Безспорно най-впечатляващ беше Зимният дворец, чиято фасада се простираше на значителните 200 м. Една част от фасадата му гледаше към реката, друга към самия площад и Адмиралтейството. 

Построен е по поръчка на царица Елизавета специално за нуждите на императорското семейство през студените месеци на годината. Интериорът на Зимния дворец в Санкт Петербург е отличен пример за пищния живот на царските особи в Русия.

За мнозина впечатляващата конструкция се счита за най-голямата туристическа атракция в бившата руска столица, още повече, че понастоящем Зимният дворец е и най-главната от общо 7-те сгради, в които са разположени експозициите на Ермитажа.

Боядисаната в зелено-бели цветове сграда (първоначално е била в жълто по подобие на Версай и Шонбрун) се издига на три етажа. Разполага с цели 1 786 врати, близо 2000 прозорци (точната бройка е 1945) и 1057 елегантно и богато украсени зали и стаи, много от които днес са отворени за обществени посещения.

Зимният дворец последователно служи като резиденция на руските императори, а от юли до ноември 1917 година в него е ситуирано Временното правителство. През 1922 година той преминава към собствеността на държавния музей Ермитаж.

Строителството на величествения Зимен дворец започва през 1754 година при управлението на императрица Елизавета. Преди това през 1708 - 1712 година Петър I наредил да му построят неголяма "царска къща в холандски стил", която била разположена на мястото, където днес е Ермитажният театър. До 1837 година фасадата и конструкцията на зимния дворец се променят почти непрекъснато, но се смята, че завършен вид дворецът придобива през 1762 година.

Зимният дворец е издигнат първоначално от архитекта Ф.Б.Растрели за императрица Елизавета, дъщеря на Петър Велики. За съжаление Елизавета починала месеци преди дворецът да бъде напълно завършен. Само Екатерина Велика и нейните наследници са имали възможността да се насладят на разкошния интериор в предназначения за Елизавета дом.

 През 1763 година императрица Екатерина II уволнила Растрели и предприела мащабна реконструкция на Зимния дворец, като преместила покоите си в югоизточната част. Наредила да преместят покоите на нейния фаворит Орлов под нейните стаи.

С изглед към Дворцовия площад била устроена Тронната зала, а пред нея се появила приемна зала наречена Бялата зала. Заради Бялата зала се преместила и трапезарията. До нея бил разположен и Светлият кабинет. При Екатерина била създадена и зимната градина. Освен това императрицата наредила да се построи за нея библиотека, кабинет, будуар, две спални и гримьорна в Зимния дворец. През 1837 в Зимния дворец  избухнал пожар, който не бил овладян в продължение на три дена. За щастие голяма част от ценностите и имуществото на замъка са спасени, но конструкцията на Зимния дворец е сериозно увредена. От него останали само каменните стени и свода на първия етаж, а мнозина смятали реставрацията за „изгубена кауза”. Само след две години обаче благодарение на архитектите В. П. Стасов и А. П. Брюлов Зимният дворец е възстановен и през 1839 година тържествено открит. През 1844 година в Санкт Петербург бил издаден указ, който забранявал строежът на сгради, които да надминават с височината си Зимния дворец.

Използвахме времето докато чакаме да отвори туристическият офис в 10ч., за да направим първите снимки от Санкт Петербург.

Точно в 10ч. влязохме в стъклената будка на туристическия офис от където си взехме предварително закупените Petersburgcard. Като повечето големи туристически дестинации и тук се продаваха т.нар. карти в които има включени входни такси за много музеи, круизи с корабчета, с туристически автобус, градски транспорт и други неща. Картите, които ние бяхме купили важаха за 2 дена. Бяха придружени с книжки в които имаше подробна информация за включените неща. Всичко щеше да е перфектно ако не беше малката, но съществена подробност, че въпреки наличието на такава карта, притежателите й не се ползваха с обичайните привилегии, като например спестяването на опашките при забележителностите. Това означаваше чакане по касите за билети и други такива неща. Не стига това, ами се оказа, че няма да можем да се възползваме от включената разходка с корабче вечерта, защото просто нямаше как да се върнем до кораба след това 😞

Както и да е, взехме картите и веднага се отправихме към кея за да си резервираме билети за корабчето до Петерхоф. Опашката не беше голяма. Представихме си картите и ни издадоха билети. Най-ранният час беше в 11:30ч. Докато чакахме да ни дадат билетите видях на гишето някакви визитки за таксита и понеже съм свикнала да събирам всякакви брошури взех една визитка 😉

И така снабдени с билети и почти един час време се запътихме към Исакиевския събор. Имах подготвен план как да използваме времето така, че да видим максимално много неща и затова нямаше причина да се лутаме и чудим как да запълним този един час 😉

По крайбрежната улица минахме покрай Адмиралтейството, първата руска корабостроителница на Балтийско море, където са били строени военните кораби до 1844 г. и един от символите на града и стигнахме до Сенатския площад с популярния паметник на Петър I. Той е направен през 1782 г. по волята на императрица Екатерина ІІ в памет на един от най-видните владетели на Русия – Петър І и като знак за приемственост между неговото и нейното управление.Статуята го изобразява яздещ кон и затова  монументът често е наричан от туристите и гостите на града просто „бронзовият конник“.

Малко по-нагоре стигнахме до величествената катедрала Исакиевский собор. Тя е изключително красива, а oгромният й позлатен купол доминира над целия Санкт Петербург и може да се види от всички краища на бившата руска столица.

Наречена е на св. Исакий Далматски. Посвещението на този сравнително малко известен светец се дължи на това, че в деня на честването на този светец се е родил император Петър І и поради това той го е считал за свой покровител и го е почитал много.

След създаването си Исакиевската катедрала е била главният храм на града и въобще най-голямата катедрала в цяла Русия. Основите на храма са положени през 1818 година като планът е Катедралата да се превърне в една от най-впечатляващите забележителности на тогавашната руска столица Санкт Петербург.

Проектът на неокласическата катедрала е дело на френския архитект Огюст Монтферанд, като официално Исакиевският събор е завършен през 1858 година.

Тя притежава едни от най-ценните религиозни богатства в страната, както и неповторим интериор. Твърди се, че френският архитект Огюст е оставил сърцето и душата си по време на 40-годишното строителство на Исакиевската катедрала. Приживе пожелал след смъртта си да бъде погребан в храма. За нещастие Руската православна църква се противопоставя на последното желание на създателя на Исакиевския събор, защото той бил католик.

Със своята внушителна височина от 101, 5 метра днес се счита за четвъртият най-голям куполен храм в света. Преди нея се нареждат само базиликата Св. Петър в Рим, Св. Павел в Лондон и Санта Мария дел Фиоре във Флоренция.

В огромните мащаби на Исакиевския събор могат да се поберат до 14 хиляди богомолци на 4000кв.м. площ. На площада пред самия храм се намира една невероятна скулптура на император Николай Първи, която се крепи само на 2 опорни точки. Фигурата на руския владетел отново е дело на архитекта Монферанд.

Църквата е образец на късен класицизъм като архитектура, външно и вътрешно оформление, като във вътрешната украса има и барок като стил.

Фасадата на Исакиевската катедрала впечатлява със своята украса от множество скулптури и масивни гранитни колони, които са изработени от отделни парчета червен гранит.

Вътрешното оформление е изключително пищно и украсено във възможно най-голяма степен. Самият Монферанд заимства от западни образци, затова в църквата липсва типичния петредов иконостас. Иконите са всъщност картини в западен стил, като са изписани на тях ореоли и надписи на образите на Господа, Богородица и светиите. Има основен огромен купол, на върха на който има скулптура на бял гълъб, символизиращ Светия Дух. По времето на комунизма гълъбът е бил заменен от Махалото на Фуко като символ на атеизма. Тази година (2016) на 12.04. по повод 80 години от неговото поставяне за първи път, махалото беше изложено отново след като е било свалено през 1986г.

Колоните на които се крепи храмът са огромни по височина и покрити със скъпоценен камък със зелен цвят. Навсякъде в храма има картини и пана в огромни размери, които са много впечатляващи. Над олтара има голям стъклопис-витраж на Господа Иисус Христос в цял ръст, показващ Възкресението му и победата над смъртта. Витражът е одобрен от Светия Синод и по този начин се позволява използването на стъклопис в православните църкви в Русия. Светиня на църквата е копие на Тихвинската икона на Божията майка от 18 век.

През 1922г. заради настъпилия глад от там са изнесени 48кг. златни изделия и повече от 2т. сребърни украшения, а дългогодишният протойерей е арестуван. През 1928 година богослужението в църквата е прекратено и тя е превърната в антирелигиозен музей. Любопитен факт е, че по време на обсадата на Ленинград там са съхранявали основните културни ценности от града, тъй като са считали, че германците няма да обстрелват храма, понеже куполът му е бил техен ориентир за прицел при артилерийските обстрелвания.

Богослужението е отново разрешено през 1991 година, но сградата продължава да се използва главно като музей, като за извършване на богослужения се иска разрешение от музея.

Днес посетителите имат възможност да изкачат многото стъпала (300 на брой) до основата на купола, откъдето има специално място за наблюдение, предлагащо невероятна гледка.

Наредихме се на касата за билети. Картите ни включваха посещение на църквата и наблюдателната площадка (колонадата). Касиерката, отново жена на средна възраст се оказа също много любезна. Попита дали искаме билети за църквата и колонадата и тогава се намесих аз, защото Валери нямаше голяма идея какво ще разглеждаме. Казах с моя счупен руски, че не искаме за колонадата, а жената остана учудена и леко разочарована. Обяснихме, че нямаме много време и искаме да видим повече места, а тя видимо ни влезе в положението. Отдалечавайки се от касата в посока входа на Катедралата Вал напълно сериозно заяви, че му е чудно как руснаците ме разбират, но е важно, че все пак ме разбират 😜

Влязохме в Катедралата и онемяхме. Беше наистина зашеметяваща...

Времето обаче напредваше и трябваше да се връщаме. Минахме през Александровския парк, който предлагаше още една гледна точка към църквата и скоро стигнахме до кея.

В 11:30ч. корабчето тип "комета", каквито имаше преди и у нас потегли към Петерхоф и точно час по-късно акостира на кея пред двореца. Дълъг и неширок мост водеше до касите в началото на парка. Духаше ужасно студен вятър. Завихме се с шалове, шапки, който каквото имаше, но вятърът беше пронизващ. Оформи се една огромна опашка почти до средата на моста. Посетителите с карти Petersburg минаваха на определени гишета, но до тях трябваше да си пробием път с лакти. Озовахме се до определеното гише, където чакаха още няколко души, не повече от 4-5. Зарадвахме се, че сме толкова близо до целта и се опитахме да се предпазим от вятъра до павилиона за билети. И въпреки, че пред нас имаше толкова малко хора се наложи да чакаме повече от 15мин. :-w Бяхме страшно изнервени, как е възможно да имаш платен вход и да ти губят времето на студа за да ти издават тепърва билет. За какво по дяволите тогава бяха тези карти. Разбирам да изчакаш, да ти отметнат в книжката, че си влязъл, но да ти издават билет и да минаваш през цялата процедура си беше истинско безумие 😠

Най-накрая ужасът свърши, оставихме брулещия вятър зад нас и влязохме в парка. 

    Най-общо паркът се състои от долен и горен парк, фонтани, система от канали и басейни.
    И Нижний парк (Долния парк) и Верхний сад (Горната градина) са оживени от много скулптурни композиции, многобройни павилиони, каскади и мостчета със сложна форма. В създаването на ансамбъла архитектите изградили къщи и градини, като умело използвали местната топография - живописни тераси, издигащи се една над друга.
    Така Долният парк е изграден на най-ниската тераса, простирайки се направо до морето.  Известен е със своите многобройни чудни фонтани и каскади. Той обхваща площ от повече от 100 хектара.
    Морският канал, дълъг почти 600 метра, прекосява цялата долна градина и свързвайки Големия дворец и каскадата с морето, разкрива великолепния изглед към водната шир. Дълбокият воден път с облицованите с гранит стени и фонтаните покрай брега ефектно подчертават основната ос на парка. Каналът и морското пристанище са планирани, изградени и украсени съгласно грубите скици на Петър Велики. Той е планирал да построи по протежението на канала 22 фонтана, украсени със скулптури, разкриващи образи от басните на Езоп. Понастоящем техните мощни струи създават величествени кристални колонади вода, насочени към Голямата каскада.
    Водата на фонтаните идва по гравитачен път, т.е. не се ползват помпи, а водонапорни кули, които дават налягането на водата, така че всичко е много естествено. 
    Горната градина обхваща 15 хектара между дворцовата фасада и основния път към Санкт Петербург. Тя е оформена така, че акцентът й да бъде самият дворец и на нейния фон да изпъкне неговото великолепие.
 
    Времето, което можехме да отделим на Петерхоф не трябваше да надхвърля 2-3 часа. Нямахме шанс да влезем в двореца, защото и за там си имаше опашка, но поне щяхме да разгледаме част от особено магнетичните и привлекателни паркове и градини на Петерхоф с невероятните фонтани в различни форми, 176 на брой и четирите водни каскади от 18 век.

Бях изготвила маршрут предварително. Оставаше да го следваме без да се отклоняваме 😉

Нашият план маркиран с червен пунктир

Първо се отправихме към Двореца Монплезир на брега на морето. Построен през 1714-1723г., той е бил един от любимите крайградски имоти на Петър I. Името му от френски означава "За мен е удоволствие". Красиво и уютно място с перфектно аранжирани градини, фонтани и статуи.

От там продължихме разходката си през т.нар. Нижний парк. Минахме покрай фонтана Слънце в дъното на който видяхме едната от общо две светли дървени постройки - Вольеры, датиращи от 1722г. През лятото в тях има различни птици.

Продължихме по начертания маршрут, като сега основната цел беше да стигнем до обозначената на картата тоалетна. Малко след паметника на Петър I стигнахме до нея, но опашката пред дамската беше сигурно толкова голяма, колкото и за посещението на двореца 😉 Вече започвах да се забавлявам с всички опашки навсякъде. Сякаш имаше някакъв култ към тях останал от соц. времената. После как да не твърди човек, че сме си толкова близки като народи. У нас също го има този култ към опашките 😉

При мъжката тоалетна нямаше такъв проблем. Изчаках Валери и продължихме. В края на малката алея, където свършваше опашката за WC-то стигнахме до просторна площадка с два красиви фонтана - Римските фонтани, а малко след тях и до каскадата "Шахматная гора".

От тук тръгваха влакчетата и количките за желаещите да обикалят парка с тях. От другата страна на морския канал имаше също стоянка и в случай, че имаме време бях планувала да се качим за да разгледаме останалата част от Долния парк по този щадяш краката начин.

За сега обаче продължихме по план към Голямата оранжерия. Там имаше кафе-ресторант. Минаваше 13ч., време за обяд и кафе. А освен това предположихме, че ще има и тоалетна с по-малка опашка 😉

След кратка пауза за снимки пред сградата на оранжерията и фонтана Тритон влязохме да поседнем.

Сандвичите и тортичката бяха вкусни, а кафето тонизиращо и хубаво. За моя радост имаше и тоалетна без никаква опашка пред нея. След кратката почивка бяхме готови да продължим към черешката на тортата - Голямата каскада.

Прекосявайки красивите тревни площи с аранжирани цветни лехи и фонтанът Чашата наближавахме каскадата, а навалицата ставаше все по-голяма. На високото се открояваше грандиозният дворец, а слънцето огряваше позлатените му части и гледката беше наистина зашеметяваща.

И ето най-накрая бяхме пред фонтана на Самсон в подножието на каскадата.

Великата каскада се състои от три водопадни стълби, 75 фонтана и е украсена с 255 скулптури и 29 барелефа от античната митология. Построена е заедно с двореца в периода 1715-1724г., а тържественото пускане на фонтаните е станало през 1723г.

През 1734 г., когато се празнува 25 годишнината от разгрома на шведските войски близо до Полтава, се взема решение за построяването в основата на каскадата най-мощният фонтан достигащ 25м. височина. Фонтанът се нарича Самсон, тъй като това значително събитие по време на северната война се случило на празника на Св. Самсон и по този начин битката била алегорично представена като битка на библейския Самсон с лъва. Скулптурната композиция, която изобразява Самсон, разтварящ със сила лъвска паст, символизира победата на Русия над Швеция (лъвът е символно изображение в герба на Швеция).
    Центърът на Великата каскада е голямата пещера. Нейната външна стена, облицована с варовикова скала е прорязана от пет високи арки, украсени с позлатени чудовища. Изгледът пред пещерата е ограничен от две стъпаловидни каскади, украсени с позлатени ниски релефни скулптури, конзоли, водни струи и позлатени статуи.

Всичко описано и прочетено обаче бледнееше пред чувството, което аз изпитах на живо. Мечтаех да дойда и да видя тази каскада още, когато моите родители преди много години бяха донесли диапозитиви от тяхното посещение в тогавашния Ленинград. Гледах ги и не можех да си представя, че съществува наистина такова място. И ето, че мечтата ми се сбъдна. Оказа се, че това място наистина съществува. Блясъкът му е по-голям от този на диапозитивите и аз бях наистина като зашеметена от красотата и величието на това съоръжение. Един истински шедьовър.

Времето обаче напредваше. Бяха изминали два часа и преценихме, че няма време да обикаляме другата част на Долния парк, затова свърнахме зад двореца и се оказахме в Горната градина. Може би за тези, които не са дошли с корабче и влизат от тази страна, градината е много красива, но след като си видял красотите от другата страна на двореца и особено Голямата каскада всичко изглежда доста семпло 😉 Въпреки това пак беше красиво.

Лека полека стигнахме до изхода. Дойде време да хванем такси и да се върнем обратно в града. И тук обаче ударихме на камък. Първо се оказа, че никъде наоколо няма стоянки за таксита. Заобиколихме покрай паркинга в търсене на такси, но нямаше. Стигнахме до входа на двореца на площад Разводная. Мъжът, който го играеше охрана на бариерата беше така любезен да ни обясни, че най-добрият начин е да си извикаме такси и ни каза точния адрес. Бях отбелязала две таксиметрови компании, но едната се оказа, че вози само в града, а другата нямаше кола. И в този момент се сетих, че бях взела една визитка, когато си резервирахме билетите за корабчето с което дойдохме. Това беше последният ни шанс. Намерих я в чантата ми и звъннахме. Поискаха ни ВИП кода и точно когато Вал се чудеше за какво става дума аз му казах номера, който беше на визитката. Все едно, че казахме някаква тайна парола 😜

Таксито дойде бързо и потеглихме. Хубавото на такситата тук беше, че още докато ти вземат поръчката ти казват колко ще струва. Нашата сметка от Петерхоф до църквата Спас на Крови в центъра на Санкт Петербург беше по-малко от 15 евро (900 рубли). Отначало дори помислихме, че нещо не сме разбрали добре...по-малко от 15 евро за дистанция от 40км., преминаване през целия град и трафик в центъра...направо невероятно 😲 , особено на фона на 20-те евро, които ни взеха от пристанището до центъра за няколко километра. По принцип аз бях проверила цените и сумата за тази дестинация варираше между 1200-1300 рубли. Не знам дали ВИП кода, който им дадохме е оказал влияние, но цената беше повече от добра 😉

В следващия час и половина успяхме да си починем седнали в таксито, да видим много от Санкт Петербург и околностите му, а благодарение на шофьора и да научим доста неща. Той се оказа мъж на средна възраст, който не спря да ни обяснява кое какво е, но придружено с едно приятно чувство за хумор. Отначало пътувахме покрай красиви крайградски райони с много зелени площи и тук-там езера. Около тях се виждаха красиви аристократични вили, а шофьорът отбеляза..."ето тук живеят богаташите, понеже нямат пари да си купят жилища в града"  😉 После минахме покрай резиденцията на Путин. Пред централния вход млада двойка, момче и момиче се бяха спрели да си правят селфи. Шофьорът ни разясни, че по соца всичко е било отцепено, а сега хората се разхождали спокойно наоколо.

От дума на дума Вал реши да го пита каква е съдбата на кораба Аврора. Имаше го отбелязан като забележителност, но в гугъл стрийт се виждаше, че го няма. Шофьорът пак ни изненада с ироничния си отговор. "Няма го в момента, защото го стягат за революцията догодина" 😛 Разсмяхме се и се сетихме, че следващата година стават 100 години от мракобесната революция. Но фактът, че този човек без да ни познава се шегуваше спокойно, можеше само да ни подскаже до какви висоти стига пропагандата за "диктатурата", която цари в Русия.

Постепенно крайградския пейзаж се смени и влязохме в един от крайните квартали на Санкт Петербург. Огромни нови жилищни блокове и комплекси с перфектна инфраструктура. Публични сгради и търговски центрове от стъкло и метал. Не знам как изглеждат другите квартали, но този изобщо не изглеждаше зле. Таксиметровият шофьор разказа, че след въвеждането на санкциите срещу Русия, политиката в страната се променила коренно и от такава насочена към внос се ориентирала на такава насочена към собствено производство. Идеята била да започнат да произвеждат всичко подобно на Китай. Именно с тази държава двустранните търговски отношения се засилили. Китайците инвестирали много във всякакво производство.

Постепенно навлязохме в широкия център и задръстванията започнаха. В един момент се бях изморила да слушам шофьора и просто блуждаех навън. Най-накрая пред нас се изправи величествената осанка на Исакиевския събор. Сега вече ясно си представях къде се намираме и колко още ни остава. Толкова подробно бях проучила картата на центъра, че знаех в метри и пресечки кое къде се намира. Излязохме на крайбрежния булевард покрай Адмиралтейството и продължихме покрай Зимния дворец. Колата едва пъплеше, а мен все повече не ме свърташе. Малко след двореца свърнахме в една пресечка и скоро по мои изчисления се намирахме на 100-200м. от целта. Да, обаче колата стоеше и почти не помръдваше в задръстването. Реших да питам дали не можем да слезем. Пеша със сигурност щяхме да стигнем по-бързо. Казахме си довиждане с любезния шофьор и се изстреляхме от колата.

И наистина минахме зад една сграда и се озовахме на мост над канал Грибоедов пред поредния архитектурен шедьовър, църквата Спас на Крови.

Тя е построена на брега на Грибоедов канал на мястото, на което през 1881г. смъртоносно е ранен император Александър Николаевич II. Той е известен с прозвището Цар Освободител след отмяната на крепостничеството през 1861г., но в България той е известен с това прозвище и заради Руско-турската освободителна война. След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата, при последния от които на 13 март 1881г той е убит. Атентатът е организиран от радикалната организация Народна воля. При преминаване на бронираната му карета на мястото, където е сега църквата, е взривена първата бомба. След като той слиза от каретата да помага на ранените, един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната.

В самата църква се намира беседка, указваща точно мястото, на което е станал атентатът и е бил смъртоносно ранен императора. Понастоящем храмът е музей и паметник на руската архитектура. Изграден е по указ на Александър ІІІ, наследникът на убития император и довършен по време на управлението на Николай ІІ в периода 1883-1907 г. Скоро след освещаването му започва революцията, храмът минава в ръцете на обновленците и се сменят различни групи да го ползват. След 1930 г. църквата не е действаща, даже за определено време служи като склад за декори на операта. През 1997 г. храмът е отворен за посещения като музей-паметник. През 2004 г. там е отслужена и първата света литургия след над 70-годишно прекъсване.

Архитектурата е събирателен образ на типичен руски храм с характерен външен вид. Куполите са в различна форма и са украсени пищно, като напомнят московската църква-събор Василий Блажени. Храмът е много живописен, както отвън, така и отвътре. Вътрешното пространство не е с традиционните стенописи, а с големи, красиви мозайки. Мозаечната колекция на църквата е една от най-големите в Европа. Иконостасът е много пищно украсен, особено Царските двери. Църквата заема първо място в класацията на Трипадвайзор за културни обекти в Санкт Петербург.

Пристигнахме точно навреме. Малко по-късно касите затваряха, а на другия ден църквата не работеше. Валери беше малко скептичен предвид голямата опашка отпред, но аз му казах, че трябва да влезем. Показахме си Petersburg картите на касата, дадоха ни билети и се наредихме на опашката. Нямаше и 10-15мин. да сме чакали. В това време прочетох на Вал информацията от моя пътеводител за да е запознат с историята, да му повиша интереса и за да запълним времето докато влезем.

А щом влязохме онемяхме...такава пищност, такава красота и всичко, цялата църква, всеки сантиметър покрит с мозайки вместо стенописи. Беше нещо невероятно.

В единия край на църквата се намираше специално заграденото лобно място на Цар Освободител.

Излизайки се озовахме от другата страна на църквата от където тя се виждаше в цялата си прелест.

Продължихме по улицата покрай канал Грибоедов до огромния булевард Невски проспект. А там на самия ъгъл се изправихме пред поредната църква - Казанский собор.

Един от националните символи не само на Санкт Петербург, но и на цяла Русия. След победата над Наполеоновата армия (1812) храмът придобива значение на паметник на руската войнска слава, като пред него от двете страни на колонадите се издигат паметници на фелдмаршал Кутузов и ген. Барклай де-Толли. В храма е гроба на пълководеца фелдмаршал Кутузов, както и много военни трофеи като пленени знамена и ключове от превзети градове. Катедралата се счита за един от най-големите православни храмове в Санкт Петербург.

Историята на църквата започва на 6 септември 1733 година, когато се поставят основите на каменна църква на име „Рождество Богородично”. Този предшественик на Казанската катедрала е издигнат в бароков стил, като имал дървен купол и камбанария над входа, а официалното освещаване на църквата се състои на 13 (24) юни 1737 година в присъствието на императрица Анна Ивановна . В деня преди освещаването на храма в него е пренесена иконата на Казанската Богородица, открита в края на 16 век.

През 1799 година император Павел I обявява конкурс за проектиране на нова катедрала на мястото на разпадащата се „Рождество Богородично”, като според неговите планове църквата трябвало да наподобява базиликата Свети Петър във Ватикана.

Строежът на Казанската катедрала продължава около 10-12 години, което е доста кратък период имайки предвид размерите и внушителността й. През 1811 година тя е завършена, а за онова време е най-голямата в цяла Русия. Височината на катедралата достига 71 метра. Във вътрешността си, както и отвън храмът е украсен с огромни и уникални колони, изсечени от големи монолитни блокове гранит, а всяка от тях е с тегло 30 тона. Северната порта на Казанската катедрала е излята от бронз по модел на прочутите „Вратите на рая”, датиращи от 15 век във флорентинския баптиски храм.

През 1932 г. храмът е превърнат в музей на религията и атеизма. От 1991 г. става отново действащ храм като постепенно частите му са освещавани и в 2000 г. придобива статут на катедрален храм.

Главната светиня на храма е копие на Казанската икона на Божията майка, на която е наречен самия храм. Иконата се е появила през 1579 г. в Казан след пожар, като Богородица се явява в съня на 9-годишна девойка и указва къде е иконата в пепелището. Първообразът на иконата е изгубен, сега се намират множество копия на различни места в Русия, които се считат за чудотворни. Казанската икона е широко почитана в Русия. Иконата в храма е копието, което е пренесено от царицата при преместването на столицата в Санкт Петербург.

По време на комунизма иконата е била премествана многократно и е върната в Казанския събор през 2001 г. Днес тя се намира вляво от царските двери пред самия иконостас. Обикновено опашка от около 100-ина човека чака пред нея за поклонение.

Опасявах се, че може да му дойдат много на Валери три църкви за един ден, но той очевидно беше впечатлен. И нямаше как да е иначе, първо защото те бяха истински архитектурни шедьоври, второ, защото и трите Катедрали бяха с коренно различен интериор и трето, защото в историята на всяка имаше по нещо завладяващо. В Казанския събор това беше фактът, че тук е погребан фелдмаршал Кутузов. Пълководецът разгромил Наполеон и спрял настъплението му в Русия.

Самата Катедрала наистина беше много пищна и богато украсена, но това което най-силно ни впечатли беше една огромна опашка. Трябваше ми съвсем малко за да схвана, че това е опашка от хора, чакащи да се поклонят пред Казанската икона. Значи информацията в моя пътеводител изобщо не е била преувеличена. Това не бяха просто любопитни туристи като нас. Това си бяха обикновени руски мъже и жени, вярващи православни християни. Изпитах респект към искрената вяра на тези хора. Още едно пропагандно клише, това за престорената религиозност в Русия се разби на парчета пред очите ми.

Минаваше 17:30ч. Притеснявах се, че може да сме натоварили крака на Вал след цял ден обикаляне и затова решихме да приключим с разходката засега. Освен това батерията на телефона ми беше почти свършила, а трябваше да се обадим за такси преди да е заминала съвсем. Не можех да се побера в кожата си от яд, че цял ден съм разнасяла с мен нелекото зарядно, но съм забравила кабела за него 😡 Както и да е. Поръчахме такси от ул. Казанска 3, уведомиха ни за цената - 400 рубли и ни казаха да чакаме бяла KIA. И започнахме да чакаме...след няколко минути се обадиха, че колата идва. Тук кола, там кола, няма кола, а минутите си минаваха . Практиката на таксиметровите фирми беше, че след като веднъж са определили колата последващите разговори, ако се налагат такива са директно с шофьора. По едно време телефонът звъни. Валери пак започва да обяснява адреса и като жокер казва, че има кафе на Старбъкс, но ефект никакъв, а телефонът ми всеки момент щеше да се изключи 😟  Покрай нас минаваха само копърки. Единственият начин да се качиш на евтино такси беше да си го поръчаш. Бяха минали повече от 20 мин., когато отново телефонът звънна. Айде пак се започнаха едни обяснения. Валери започна да изброява всичко, което вижда наоколо...кафе Старбъкс, суши бар и един институт с някакво трудно произносимо име. Най-накрая това се оказа ключовата дума и шофьорът каза, че идва. Започнахме пак да се оглеждаме за бяла лека кола KIA, а в това време едно русоляво момче идва към нас. Това момче се оказа нашият шофьор, а цялата обърквация станала заради това, че 150м. по-нагоре по улицата имало също номер 3...кой можеше да предположи подобно безумие 😉

Качихме се в колата и потеглихме. Разбира се в центъра трафика беше непоносим, но след това на Василевския остров движението се нормализира, докато в един момент спираме пред някакво напълно непознато пристанище, Морской вокзал 😯 Тук вече се намесих аз, защото Вал така и не разбра, че всяко нещо трябва да се казва с точното му име още повече, че пристанищата не бяха едно-две. Обясних, че сме за порт Морской фасад. Слава богу, че поне бяхме в правилната посока, просто трябваше да продължим още няколко километра. Най-накрая стигнахме до кораба. Дори и с объркването, сумата възлезе на 500 рубли, три пъти по-евтино от копърките на пристанището.

Прибрахме се малко след 19ч. Мислехме да вечеряме, да си починем и тъй като няма да можем да се качим на корабче при вдигането на мостовете поне да излезем на вечерна разходка. При мисълта обаче отново да минаваме граничната проверка, да викаме такси и да висим в уличния трафик, направо ми стана лошо. Решихме да си спестим цялата одисея, а Вал доволен констатира, че този път разумът у мен е надделял 😉

Тази вечер не отидохме дори на шоуто в театъра. Имаше и други интересни мероприятия на кораба, но след вечеря се прибрахме да почиваме и да съберем сили за втория ни ден в Санкт Петербург.

Санкт Петербург - видео

Петерхоф - видео

Напред към: Санкт Петербург (част IV)

Назад към: Хелзинки (част II)