14 юли 2016 г.

Круиз Северноевропейски столици - Санкт Петербург (част IV)

15.06.2016

След обичайната закуска със сандвичи за мен и кифлички за Вал слязохме до кабината на долния етаж, приготвихме се и бяхме готови да тръгваме. Планът беше предварително начертан до минута. Ермитажът отваряше в 10:30ч., преди него бях предвидила време да отидем до Петровската акватория, а след тези две места оставаше да посетим Домик Петра и ако има време Петропавловската крепост.
Да ама не, проблемът започна още със слизането от кораба. Днес нямахме късмет на любезна гранична полицайка. Дадохме си паспортите с визите, но тя се заяде и поиска допълнително едно писмо - потвърждение. Валери започна да гледа странно, а аз не разбирах кое не му е ясно, при положение, че ние носим такова писмо. В интерес на истината предишния ден го бяхме показали, но любезната полицайка каза, че сме се презастраховали и не е необходимо. Е, тази изглежда не мислеше така. Валери взе да нервничи заради полицайката, а аз взех да нервнича заради Валери. Какво толкова, че иска нещо, което ние така или иначе имаме. Да го показва и да тръгваме. Но с това глупостите на полицайката не свършиха. Заби ни с един въпрос на който ние останахме буквално безмълвни...ще се връщате ли днес...Моляя? 😲 Ами къде ще идем, нали корабът тръгва следобед...не знаехме да се смеем ли да плачем ли.
    Най-накрая излязохме. Сега предстоеше да решим как да се придвижим. Аз предложих направо да си извикаме такси, а според Валери беше по-добре да хванем автобуса до метростанцията и от там да извикаме такси. Неговият мотив беше, че на КПП-то на пристанището правят проблеми и проверки на всички таксиметрови фирми освен на копърките. Позната история, същата мафия си я имаме и в БГ. Все пак надделях аз и се обадихме за такси. Казаха ни, че трябва да почакаме 15 мин. И се започна едно чакане...20 мин по-късно се обадихме да попитаме какво става. Увериха ни, че таксито идва. В това време минаха няколко автобуса. Нервите ни се опънаха тотално, а аз бях много нещастна от факта, че това изгубено време ще ни коства посещението в Петровската акватория, на което аз много държах 😞
    Както и да е, на финала не издържахме и се качихме срещу 20 евро на една от копърките. Бяхме чакали почти час. Излязохме в 9ч., а вече наближаваше 10ч.
Слава богу поне случихме на шофьор. Възрастен, представителен мъж, който беше като жива енциклопедия за града. Не спираше да обяснява с конкретни исторически факти за забележителностите на Санкт Петербург. Обърна ни внимание на приноса на Меншиков за развитието на старата столица. Не му липсваше и чувство за хумор. Обясни, че корупцията не е ново явление за държавата и е на практика част от руската народопсихология 😉 Когато стигнахме до центъра трафикът разбира се стана натоварен. Колата едва пъплеше, а шофьорът не спираше да обяснява, в дясно еди какво си, в ляво еди какво си...и за всичко имаше информация. Стигнахме до Благовещенския мост, който пресичаше р.Нева и докато висим в задръстването гледаме един голям монумент на който пишеше лейтенант Шмид. Попитахме защо е този монумент, а той пак с чувство за хумор каза...този мост си сменя името постоянно според ситуацията в страната 😊
Точно в 10:30ч. бяхме на огромния Дворцов площад. Предстоеше да посетим Ермитажа!
Днес Ермитажът е една от най-големите художествени галерии в цял свят, а по размери отстъпва единствено на Лувъра.
Построен е през 1764 година по нареждане на императрица Екатерина Велика с цел да съхранява нейната кралска частна колекция от произведения на изкуството. Всичко започнало като изложба на 225 платна на западноевропейски художници, с които западащият берлински търговец Гоцковски погасил дълговете си към Екатерина Велика. В онези времена френският бил салонен език – било въпрос на аристократизъм, престиж и висока култура ако някой го владее. Не случайно и името Ермитаж идва от френски и означава „място за уединение“. Името било избрано умишлено. Точно това било предназначението на Ермитажа – да се създаде място, на което императрицата да се усамотява и да остава сама със себе си.
    Обогатяващите се непрекъснато през вековете колекции на Ермитажа днес са разположени в цели седем сгради, които оформят съвременното лице на огромния културен комплекс в Санкт Петербург.
На първо място, като централна част на Ермитажа излиза Зимният дворец в Санкт Петербург, който е бившата резиденция на руските императори, ползван като такава до 1917 г. През 1922 г.  Зимният дворец става част от Ермитажа. В периода между 1925-1926 г. сградата е била изцяло преустроена заради нуждите на музея.
Дугите постройки, в които днес се помещават експозициите на Ермитажа са Малкият Ермитаж, строен между 1764 — 1767 година, Старият Ермитаж, издигнат в периода 1771 — 1787 година, сградата на Новия Ермитаж, строен между 1839 — 1852 година, както и Ермитажният театър, чиято невероятна архитектура е дело на архитект Джакомо Кваренги, който ръководи проекта между 1783 — 1787 г. В последните години към собствеността на Ермитажа бяха включени и Меншиковски дворец (1710 — 1720 година), както и Сградата на главния щаб.
В огромната галерия са изложени богати колекции, датиращи от 6 до 19 век, в които влизат паметници на древногръцката, античната и средновековната култура, както и изкуството на Западна и Източна Европа, азиатски археологически и художествени паметници и разбира се, такива на руската култура. В края на 18 век от Варшава в Русия е изместена библиотеката на Залуски, която включва почти 300 хил. тома, 10 хил.ръкописа и огромна колекция от гравюри, които също от своя страна са включени като колекция в Ермитажа.
В Ермитажа са изложени и още доста различни колекции, включващи императорски емблеми, Бижутата на Фаберже, антично злато. Огромният архив на Ермитажа от произведения на изкуството наброява 2 700 000 творби. Общата дължина на 400-те зали е 22 километра и е изчислено, че са необходими 11 години, за да се разгледат всички експонати.
В Ермитажния театър се намира Зимният дворец Петър I (първият Зимен дворец от 1708г.), уникален архитектурно-мемориален паметник от началото на ХVIII век. На това място се е разполагала Официалната резиденция на Петър I. В съхранените части на двореца се помещава мемориална експозиция посветена на Петър Велики и неговата епоха.
В стаята на Петър I е пресъздадена обстановката включваща автентични предмети, принадлежащи на императора. Тук е изложена т.нар. "Восковая персона" - посмъртна скулптура на Петър I.
Всяка година музейният комплекс Ермитаж е посещаван от близо 4 000 000 души.


Пет от сградите включващи Ермитажа

Тъй като Petersburg картите не включваха билети за Ермитажа си бяхме купили предварително онлайн. Най-големият парадокс беше, че на интернет страницата на английски цените бяха два пъти по-високи от тези на страницата на руски. Купихме си от евтините по 8-9 долара, но въпреки, че никъде не ни поиска данни за гражданство се притеснявах дали на проверката няма да стане проблем.
А иначе този път за разлика от посещението в Лувъра се бях подготвила на ниво. Благодарение на добре направената интернет страница на музея с интерактивна карта на залите изготвих маршрут, който да следваме. Максималното време, което щяхме да отделим беше 2ч. Понеже нямахме време да посетим нито двореца Петерхоф, нито този в Царско село, тук щяхме да се съсредоточим основно на дворцовия интериор разположен на втория етаж. Проблемът се оказа в това, че планът го бях направила два месеца по-рано и когато дойде време да тръгваме имаше съобщение на сайта, че входът за посетители със закупени онлайн билети е в един зачукан край между Малкия и Новия Ермитаж. Трябваше да прекосим целия площад за да стигнем до там, но това беше малкият проблем. По-големият бе, че след това трябваше някак си да нагодим плана към новите обстоятелства. Определените точки за начало и край нямаше да съвпаднат с предвидените 😏


Нашият маршрут маркиран с жълта пунктирна линия



    Бързо открихме входа и също така бързо влязохме. Най-после място без опашка и чакане 👌😉 Нямахме проблеми с билетите и оставаше само да се ориентирам по-бързо. На първия етаж бяха изложени античните предмети. Вал започна да спира и да снима разни мумии. Аз му обясних, че ако е решил да гледа всичко няма да ни стигне цял ден и му казах, че като начало трябва да намерим начин да се качим на втория етаж. Веднъж качили се на горния етаж попитах един от разпоредителите къде точно на картата се намираме и щом разбрах мислено си представих как се променя планът. А той се преобърна почти наопаки 😐
     И така, нашата същинска обиколка започна от Голямата църква на Зимния дворец.


В страни от нея в един дълъг коридор се намираше Военната галерия от 1812г.


От двете страни на този коридор бяха Гербовата зала и Георгиевската зала или по-точно, Голямата тронна зала с трона от 1731г. и паркета от 16 вида дърво. Името Георгиевска зала идва от барелефа на св.Георги победоносец точно над трона.



Преминавайки през малката тронна зала и фелдмаршалската зала стигнахме до зала Павилион. Сама по себе си тя беше много красива, но най-голямо впечатление ми направи фино изработеният часовник във форма на позлатен паун, закупен от Екатерина през 1770г.




От там продължихме през залите с италианско изкуство и през залата на Тициан стигнахме до тази на Леонардо. Два бяха шедьоврите изложени тук. Мадоната с младенеца (Мадона Лита 1490г.) и Мадоната с младенеца (Мадона Бенуа 1478-1480г.). Пред тях имаше ненормално много хора и затова не им отделихме внимание.
Покрай фоайето на Ермитажния театър и дългия коридор - лоджия Рафаел стигнахме до зала Рафаел с картини на художника между които Светото семейство (1505-1506) и Мадона Конестабиле (1504).


Посетихме рицарската зала и продължихме през огромните зали с прозрачни покриви носещи името Малкият Италиански просвет с картини на Веронезе и Тинторето, Големият Италиански просвет и Испанския просвет с творби на Веласкес. На мен обаче огромните вази ми бяха по-интересни, а Вал без да иска ми направи снимка, на която изглежда, че вазата е кацнала на главата ми.




Обиколката продължи през зала Рембранд и от там предстоеше да се отправим обратно към експозициите в Зимния дворец. Минахме през още редица зали и стигнахме до голямата Бяла зала където бяха изложени красиви писалища, вази, полилеи и какво ли още не.


А веднага след нея бяха апартаментите на императрица Мария Александровна, съпругата на Александър II - Цар Освободител. Апартаментите включваха Малиновият кабинет, Синята спалня, Зелената столова, но безспорно най-впечатляващи бяха Златната всекидневна и Будоарът.





Минахме през залата, в която е прекарал последните си минути император Александър II след атентата и където имаше изложена дреха на Екатерина Велика.


Продължихме през тъмния коридор с огромните 3-4 метрови гоблени, а след това през ротондата се озовахме в портретната галерия на рода Романов. Без да се усетим стигнахме до предверието и огромната красива парадна стълба. Там където по план беше началната ни точка за нас стана финал 😊







Излязохме през парадния вход 😊 Бяхме прекарали вътре точно час и половина, не много, но достатъчно преди да ни омръзне и да имаме време за други места. Времето и днес беше на наша страна. Слънцето грееше силно и си беше един истински летен ден. Пред входа на Зимния дворец две каляски потеглиха, а ние се отправихме към следващата цел.




Не можех да се примиря, че ще пропуснем да видим Петровската акватория и без да се колебая поведох Валери към нея. Намираше се съвсем наблизо в ъглова пресечка до началото на Невски проспект. Направиха ми впечатление безразборно закачените навсякъде рекламни табели, постери и всякакви други надписи. Някак си създаваха усещане за претрупаност. Много подобно усещане за хаос, разхвърляност и безвкусица, като в България. Но една табела заслужаваше внимание. Тя указваше къде се намира Супермаркетът за книги "Буквоед" 😉


Стигнахме до целта. На последния етаж в един търговски център беше направена изложба с макети и интерактивни миниатюри представяща историята на възникване на северната столица и зараждането на руския флот. По гравюри и материали от музейни архиви са били възстановени старинни къщи, паркове, дворци, някои от които никога повече не могат да се видят. Главната особеност беше водното пространство символизиращо акваторията на Нева и Финския залив, където по водата се движат кораби от епохата на Петър I. Но освен корабите се движеха каляски, шейни, стреляха оръдия, сменяше се денят с нощ, кукуригаха петли, танцуваха фигури и изобщо беше едно невероятно място 👌  
    Петровската акватория представяше главните забележителности на Петербург (историческия център, Кронщад, Ораниенбаум, Петерхоф) на едно място. И всичко това в съчетание с фигури, които сякаш оживяват и пресъздават живота на село и в дворците.
Странно защо, но нямаше много посетители, а малкото, които намерихме вътре бяха руснаци дошли с децата си, които се забавляваха да задвижват всичко, което можеше да се движи, но едновременно с това се запознаваха с историята.
Няма смисъл да описвам с повече подробности. Оставям снимките да говорят.

















Пресъздадено е голямото наводнение от 19.11.1824

Валери, в началото скептичен, остана много впечатлен. Щеше ни се да останем по-дълго, но нямахме достатъчно време, а искахме и малко да починем преди да продължим с разходката.
Седнахме да пием по кафе в градинката до Зимния дворец. В 13:30ч. според разписанието трябваше да мине туристическият автобус. Разписанието се оказа нещо много неопределено и нищо чудно предвид перманентният трафик в центъра. Точно, когато вече си мислехме, че автобус няма да дойде той се появи. Показахме си Petersburg картите на шофьора, който дори не ги погледна и се качихме да седнем на открито. Бяхме само за три спирки, но маршрутът беше много приятен. Първо минахме по крайбрежния булевард покрай Зимния дворец от където се откриваше панорама към Петропавловската крепост.


След това спряхме до църквата Спас на Крови, а от там по улицата между Лятната градина и Марсово поле стигнахме до Троицкий мост.


На спирката след моста трябваше да слезем. По-следващата беше спирката на крайцера Аврора, но при положение, че го нямаше...(готвеха го за революцията догодина 😜 ) нямаше смисъл да продължаваме.
След навалицата около площада и Невски проспект, тук беше неочаквано тихо и спокойно. Съвсем наблизо до мястото където слязохме се намираше друго емблематично място, което не исках да пропуснем...първият дом на Петър I.
Домик Петра I, бе една от най-старите постройки в града. В нея през летните месеци е живял Петър I, който е взимал голямо участие в изграждането на новия град. Къщата е била построена само за 3 дни през 1703 г. По-късно дървената постройка е била обградена с червен камък за да се съхрани от суровото време. Посетителите бяха основно ученици. Разглеждайки я се убедихме колко добре е съхранена първата къща на императора, а така също видяхме различни артефакти от този период (като лодката верейка), както и лични негови вещи.








Времето напредваше. Минаваше 14ч. следобед и въпреки, че трябваше да сме на кораба най-късно в 17:30ч., ако зависеше от Валери щяхме вече да сме тръгнали към пристанището 😉 Само, че аз успях да го убедя да отидем набързо до Петропавловската крепост. Срамота е, намирахме се толкова наблизо, а да не отидем макар и за малко. Поехме по широкия крайбрежен булевард...



Само след 200-300м. бяхме на моста пред Петропавловската крепост.

Изградена е още при създаването на Санкт Петербург след 1703 година на малкия остров Заячий (Заешки) на р.Нева (срещу Зимния дворец) по идея на цар Петър I и военния инженер Жозеф Гаспар Ламбер дьо Герен, с идеята  крепостта да пази града от нападения по вода. По-късно се изгражда Кронщат като град-крепост, който да пази града още при Финския залив.
Болшевиките я използват за щаб по време на революцията и за артилерийска стрелба при щурма на Зимния дворец.
Тук се намират Монетният двор и Петропавловският събор, който с високата си кула придава характерния облик на Петропавловската крепост. До 1924 г., когато е превърната в музей, крепостта се използва най-вече като затвор, главно за политически затворници, като най-известният затворник е Алексей Петрович – престолонаследникът на Петър І, който е заподозрян в държавен заговор и който умира в крепостта.
През Невските врати са минавали затворниците, преди да бъдат екзекутирани. В Трубецкия бастион, днес е уреден музей. Освен експозиции, включващи затворнически униформи, тук могат да се видят и килии, чийто смразяващ облик от дореволюционната епоха е възстановен съвсем достоверно. Освен синът на Петър Велики – Алексей; тук излежават присъдите си писатели като Фьодор Достоевски и Николай Чернишевски; похитителите на Александър ІІ; по-възрастният брат на Ленин – Александър, който се опитва да убие Александър ІІІ.
В Петропавловския събор впечатление прави олтарната част. Под влияние на Петър І иконостасът не е в типичен руски стил, а изглежда по-западно. Царските двери са много пищни, позлатени, в бароков стил. Най-важното в тази църква са гробовете на императорите от Романовата династия, които се намират там, тъй като храмът е гробница на руските императори. Гробът на Петър І е вдясно под иконата на св. Петър, като има и малък бюст на каменния ковчег. От другата страна пък е гроба на Павел І под иконата на св. Павел. Почти всички гробове представляват мраморни ковчези в сиво-бял цвят, като само ковчезите на цар-освободител Александър ІІ и на съпругата му са в мрамор с различни цветове.
Вдясно от входа, непосредствено в самото начало на храма (юго-западната част) има малко помещение – зала, в която в мраморен ковчег се съхраняват костите на последния руски император Николай ІІ и част от семейството му. Самият император е убит от комунистите заедно със семейството си през 1918 г. Костите им са били открити след промените и след направени ДНК анализи е потвърдено, че са на императора и семейството му. Останките на царя и царското семейство са пренесени през 1998 г. в Петропавловския събор. Николай ІІ е канонизиран за светец от Руската православна църква през 2000 г.
Звъна на камбанарията на Петропавловския събор е характерен с това, че камбаните са наредени на полутонове и може да се чуе цяла мелодия от камбанен звън.
В Монетният двор са се произвеждали всички руски монети и медали до 1990 г.


Минавайки през Петровската врата и тръгнахме по главната алея. Мястото беше приятно и изглеждаше по-добре от това, което бяхме видели на гугъл стрийт. Минахме покрай Великокняжеская усыпальница - мястото за погребенията на князете и стигнахме до площада пред внушителната църква.





Нямаше време да разгледаме целия комплекс, но ни се искаше да влезем поне в Катедралата. Petersburg картата включваше билет, но както се очакваше трябваше да отидем на каса за да го получим. Видяхме един павилион с каси и влязохме. Нямаше голяма опашка, но лелката на касата сякаш беше излязла от машина на времето...типична руска матрона. Появи се някаква млада нахална екскурзоводка и реши да я смути докато обслужваше клиента пред нас. И като взе да нарежда тази жена, монотонно и назидателно..."какое безочие" и всякакви други подобни реплики. На нас ни стана смешно. Тя, екскурзоводката наистина беше нахална, но пък възмущението на касиерката отне повече време и енергия отколкото обслужването на клиентите 😉 И ето идва нашият ред, подаваме картите заедно с книжките към тях (при всяко посещение срещу дадения билет на касите късат отрязък от тези книжки) и с абсолютно равнодушен глас нетърпящ възражение матроната ни ги връща и изсумтява..."на улице"!
Прибрахме си такъмите и си тръгнахме. Нямахме нито време, нито нерви да се занимаваме. Никъде в книжката не беше написано, че билетите се получават на някоя конкретна каса от всички намиращи се в немалкия комплекс. Жалко беше, че се намирахме пред един от символите на града, имахме право на безплатно посещение, но заради глупавите организационни безумия не ни оставаше нищо друго освен да съзерцаваме сградата отвън 😒
Вал седна за малко да подвие крак, а аз направих няколко снимки и се отправихме обратно към изхода.



Разходката ни беше към края си. Решихме да пресечем булеварда и да извикаме такси от намиращата се там бензиностанция. При първото позвъняване ни отрязаха, искаха точен адрес. Такива неща като бензиностанция еди коя си срещу входа на крепостта не минаваха, само точен адрес. Видяхме адреса написан на вратата на бензиностанцията и се обадихме пак. Този път нямаше проблем. Таксито дойде бързо и потеглихме. Изминаването на 2.5км по крайбрежния булевард до моста за Василевския остров ни отне повече от 30мин. Часът беше 15:30ч. и въпреки, че имахме достатъчно време чувствах напрежението във Валери. Бях си пуснала google maps и следях къде се намирахме. Знаех, че проблемът с трафика ще свърши щом преминем моста, но си беше изнервящо. Слава богу наистина през останалия път нямаше проблем и малко преди 16ч. стигнахме до пристанището. На КПП-то отново започнаха да си придават важности. Накараха шофьора да отваря багажника, проверяваха го щателно, с две думи правят всичко възможно да елиминират конкуренцията на фирмата копърка.
От сувенирните магазини си избрахме едно яйце Фаберже, минахме паспортна проверка и в 16:15ч. бяхме готови да се качим на борда. И тогава Вал съвсем сериозно заяви..."стигнахме в последните минути преди последния момент"?!? 😲 При което аз избухнах в смях...имаше точно един час до крайния срок да се качим на кораба, а той говори, че сме се прибрали в последния момент...е не, няма как да не ми е забавно с моя мъж 😊 Разбира се започнахме да се шегуваме със странното му разбиране за "последен" момент.




Минахме през кабината за малко и се качихме до бюфета преди да е свършило всичко. За мен най-важно беше да си взема кафе, защото за разлика от MSC, където по всяко време имаше отворени машини за кафе, чай или какао, тук след 5:30 затваряха всички машини. Изглежда това не правеше впечатление само на нас, защото присъствахме на скандал, който един американец спретна. Беше безкрайно възмутен, че не може да си направи кафе след 17:30ч. Изобщо бюфета беше доста по-зле от MSC.
Бяхме седнали на слънчева маса до прозореца и коментирахме дали е имало смисъл да купуваме Petersburgcard. Аз бях убедена, че смисъл е имало, а единственият проблем беше в принципа им на действие и висенето по опашките. Иначе си избиваха парите. Вал не беше убеден и в това, а аз реших веднага да ги сметна. И равносметката беше следната: Цената на една карта за два дена беше 3200 рубли (45 евро). Ние се възползвахме от нея за корабче до Петерхоф - 750, градините на Петерхоф - 450, Исакиевския събор - 250, Спас на Крови - 250, Петровската акватория - 400, туристически автобус - 700 и Домик Петра - 200, или общо 3000 рубли, малко под цената им. Ако бяхме успели да влезем в Петропавловския събор - 350 и да се качим на нощните корабчета - 800 щяхме да сме на печалба 😉
Сменихме темата и започнахме да коментираме факта, че никой, никъде не прояви любопитство от къде сме. Нито таксиметровите шофьори, нито по билетните каси. Виждаха, че сме чужденци, които комуникираме на техния език, но никой не попита от къде сме. Сякаш бяха специално инструктирани 😉
И така докато си говорим, докато пием кафе и хапваме някакви сухи сандвичи, тип хапки, дойде време за тръгване. Дълго стоях на балкона и наблюдавах Санкт Петербург от морето. Минахме и покрай Петерхоф и макар отдалеч се виждаха позлатените куполи на сградите. Твърде късно видях в брошурата с програмата, че час след отплуването ще минем покрай Кронщад, който се падаше от другата страна. Ако бях видяла навреме определено щях да се кача горе на палубата да видя отбранителния остров - крепост.


Замислих се колко много неща успяхме да видим за толкова кратко време, но и колко много остана за разглеждане. Няма съмнение, че градът ме впечатли. Когато подготвях пътеводителя и трябваше да реша кое да отпадне от нашата програма решихме с Вал, че при първа възможност ще отидем пак. Сега бяхме повече от сигурни, че живот и здраве ще се върнем отново. Имперската столица ни плени с мащабите си, с архитектурата си, с църквите си...с всичко!
Докато изпращах с поглед Санкт Петербург и си мислех всички тези неща, дойде време за вечеря, а след това и за вечерната програма, която днес се очертаваше пълна. 
Първо минахме през магазините и рецепцията за да си купим билети за шатъл автобуса в Талин. Очакваше се лошо време и преценихме, че ще използваме не особено евтината възможност (9 евро на човек) да се придвижим до градските порти в центъра. След това заехме хубави места на балкона в театъра за днешното Ретро шоу. Може да се каже, че то ми хареса най-много за сега. Всички песни бяха известни шлагери, а в съчетание с танците, костюмите, светлинните ефекти и подвижната сцена се получи много хубав спектакъл.





Но, черешката на тортата предстоеше. Малко по-късно започваше голямо парти при басейна на което освен танци и музика щеше да има на живо изработване на ледени фигури и карвинг изложба. Партито се казваше La noote bianca (Бялата нощ) и всички бяха призовани да се облекат в бяло.
Валери предпочете да остане в кабината и си пусна отново европейското по футбол. Аз излязох да изпуша една цигара на балкона. Редом до нашия кораб плуваше друг голям пасажерски лайнер. Минаваше 22:30ч., но слънцето го огряваше и той красиво блестеше в червени нюанси.



Отгоре се чуваше музиката...партито беше започнало 😉 Винаги ми харесваше да гледам как хората се забавляват, танцуват и веселят. Това ме зареждаше с позитивна енергия. А тук градусът определено беше висок 😊 Обиколих навсякъде. Първо погледах танцуващите, след това се спрях да видя как двама от готвачите изчукват и дялкат огромни ледени буци. 






Но разбира се най-много ме впечатлиха всевъзможните фигури и цели композиции направени от плодове и зеленчуци, които бяха разположени около целия басейн.







След час се прибрах в кабината и превъзбудено започнах да обяснявам на Валери какъв купон тече горе. Искаше ми се да му предам малко от тази енергия. И докато ръкомахам и обяснявам разпалено, Вал с неговото неповторимо чувство за хумор ме заби отново. С примиренчески тон ми заяви..."сега да бяхме малко по-стари, да се качим да танцуваме..." Шегата беше по повод, че на дансинга средната възраст е над 65г. 😜
Беше достатъчно късно. Приготвих пътеводителя и туристическата карта на Талин за следващия ден и си легнах да спя...а отгоре купона продължаваше с пълна сила 😉



Санкт Петербург - видео




Петровска акватория - видео




Costa Luminosa - Ретро шоу



 

Costa Luminosa - Fun






Напред към: Талин (част V)




Няма коментари:

Публикуване на коментар