7 юни 2017 г.

México (Riviera Maya) – Chichén Itzá (част V)

Рано сутринта се отправихме към Chichén Itzá. Едно от основните неща, които исках да видя, ако някога отида в Мексико беше именно тази толкова популярна забележителност и едно от чудесата на света. В пътеводителя ми беше отделено много място с всякакви подробности за археологическата зона Chichén Itzá. И ето, че още една мечта беше на път да се сбъдне.
Предстоеше почти 200км. пътуване. Време достатъчно да прочета отново най-важните неща за това забележително място!

Едно от новите седем чудеса на света, част от Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство и най-търсената от туристите забележителност на Мексико!
Чичен Ица е огромен град от камък в Северен Юкатан, Мексико и едно от най-големите постижения на маите. Макар да става известен център още през 7 в., градът достига апогея на своята мощ и влияние през периода 10 – 12 в.
Религиозен, военен, политически и търговски център от времето на маите, който в своя разцвет е бил обитаван от около 35 000 души. А когато цивилизацията им започва да запада, градът е превзет от толтеките, които го превръщат в новата си столица.
Oколо 1220 г. повечето от обитателите му го напускат, вероятно след война с воините от Майапан, друг могъщ град на полуостров Юкатан. Нови големи сгради не са изграждани повече, но Свещеният кладенец остава място за поклонение.
Откритите археологически находки свидетелстват за смесване на културите на маи и толтеки.
Когато испанците пристигат на континента мястото е пусто и изоставено. През 1531 г. испанският конкистадор Франциско де Монтейо обявява Чичен Ица за испанска територия, но няколко месеца по-късно въстание на маите го изтласква от Юкатан.
През 1901 г. консулът на САЩ в Юкатан Едуард Х. Томпсън купува Чичен Ица (руините нямат защитен статут тогава) и отива да живее в града с жена си, която е от племе на маите. Той посвещава следващите 30 години на аматьорски археологически разкопки, а през 1924 г. институтът "Карнеги" и Харвардският университет започват професионално проучване на Чичен Ица.
Маите били една от най-напредналите и динамично развиващи се цивилизации на Мезоамерика. Усъвършенствайки откритията на предишните култури като тази на олмеките, развили единствения напълно устроен писмен език на пред-Колумбова Америка. Те били също велики математици и астрономи. Една от четирите цивилизации  развили концепцията за числото нула. Изчислили продължителността на слънчевата година с  грешка от само 23 секунди, а циклите на Венера с грешка само един ден на 6000 години. Някои от сградите в Чечен Ица били построени така, че да показват равноденствието и лятното слънцестоене. Познавали още циклите на Марс, Юпитер и Сатурн и били способни да предвиждат слънчевите затъмнения 33 години предварително. Всичко това било записано в техните книги и за щастие върху камък.
Те били също така и опитни земеделци, тъкачи, грънчари и строители. Известни са със своите богато гравирани стъпаловидни храмове, построени без помощта на метални сечива, впрегатен добитък и дори без да познават колелото. Чичен Ица е илюстрация на тези високи постижения.
Чичен Ица в превод от местното наречие означава „Кладенецът на племето ица”.  Районът, в който се намира този уникален град – северната част на полуостров Юкатан, е горещ и засушлив, почвата варовикова, с наличие на подземни води. За да се справят със сушата,  древните индианци са ползвали естествените кладенци т.нар. Dzonot,  в които се е събирала подпочвената вода. И тъй като индианците считали, че богът на дъжда Чак Мол (Chac Mool) живеел в подземно езеро, строели своите селища близо до такива кладенци. Днес в Юкатан се срещат около 8000 сенота. Има и на територията на Чичен Ица. Освен за снабдяване с питейна вода кладенците играели важна роля в култовете на маите.
Древният град е бил разположен на площ около 15 кв.километра. Това е бил комплекс от храмове, стъпаловидни пирамиди, олтари, дворци, игрище за игра с топка, обсерватория точно ориентирана според Слънцето и луната и пр.
Централно място в града заема огромният храм на Кукулкан (Kukulcan), наричан Ел Кастильо (El Castillo - Замъкът), който със своите около 30 метра е най-високата сграда в района. Има форма на масивна четиристенна пирамида и е граден в строго съответствие с астрономическите отправни точки. На всяка от стените му има 91 стъпала, които заедно с платформата на върха на храма дават сбор от 365 – по едно стъпало за всеки ден от годината. На всяка страна на пирамидата има по 52 каменни панела, обозначаващи броя на годините в майския календар. Девет нива от всяка страна на пирамидата са отделени от стълбище с 18 тераси, символ на 18-те месеца в календара на маите. Храмът на върха е посветен на Кукулкан, перната змия, чийто култ е централен за Чичен Ица. В него са се извършвали жертвоприношения. Тук са довеждали пленените воини и главният жрец им изтръгвал сърцата, за да ги положи в краката на главното божество. За жертвоприношения на хора свидетелстват и каменните платформи с култови украси, намиращи се близо до пирамидата. Масивните стълбища в средата на всяка от стените на пирамидата са украсени с изсечени в камъка балюстради, завършващи със змийска глава с отворена змийска паст в основата. Всяка година по време на пролетното и есенното равноденствие (21 март и 23 септември) по северната стена (в основата на стълбата има глава на змей) на хълма се спуска тъмна сянка, която създава илюзията, че огромната перната змия пълзи по стълбището на пирамидата.
През 2015 г. мексикански учени откриха езеро под пирамидата на Кукулкан. Откритият подземен природен обект е с размери около 25-30 метра широчина и около 20 м. дълбочина.
В Ел Кастильо е бил открит впечатляващ трон във форма на ягуар, боядисан някога в червено и обсипан с нефрит.
Ягуарът е другото свещено животно почитано в индианската култура. Символ на могъществото и силата на владетеля – това е неговото послание чрез изображенията му в паметниците от различните мексикански археологически резервати. Не прави изключение и в Чичен Ица, присъствайки в пирамидата, наречена Храмът на ягуара (Plataforma de Águilas y Jaguares).
Храмът на воините (Templo de los Guerreros) се намира в западната част на площада. В основата му стои пирамида с основи 40 на 40 метра. Пред него има площадка с десетки колони достигащи до 3 м., създаващи илюзията за армия, която охранява своето божество. На повечето от тях са изобразени толтекски воини с пробити носове, готови за битка, които са накичени с украшения от пера на главата. Някога колоните са поддържали покрив, но сега от него нищо не се е запазило. Храмът е украсен със скулптури и фрески, характерни за изкуството на толтеките - образи на ягуари и орли.
Запазени са два стилизирани змея във формата на колони на входа на светилището. Вътре е открита статуя на толтекския бог на дъжда Чак Моол, който се е превърнал в своеобразен символ на Чичен Ица.
Кръглата обсерватория (Caracol), което на испански означава „охлюв“ е друга впечатляваща постройка и е поредното потвърждение на интереса на маите към наблюдението на небесните тела. Те били много добри астрономи, които умеели да изчисляват с голяма точност небесните явления, включително циклите и движението на Венера и Марс. Гадаели по звездите и на основата на тези наблюдения са изработили знаменития си календар. Вито стълбище водело към върха на обсерваторията, откъдето се извършвали проучванията на небесното пространство. Днес този забележителен обект в Чичен Ица стои полуразрушен – това е станало някога след като върху сградата се стоварва мълния.
На юг от обсерваторията се намира огромно съоръжение с размери 70 на 35 м, високо почти 20 м. наречено от испанците Женският манастир. На външен вид то по-скоро напомня дворец. Широката стълба извежда до покрива, където е "манастирът" украсен с релефни изображения на бог Чак.
Особен интерес в Чичен Ица предизвиква Големият двор за игра с топка (Gran Juego de Pelota), което е най-голямото подобно съоръжение в цяла Мезоамерика. Дълго е цели 168 метра, оградено от две стени с по един каменен обръч, „закован” на всяка от тях, през който играчите е трябвало да прокарват каучукова топка. Състезавали се два отбора от по 7 човека, като „футболистите” имали право да играят само с бедра (в Чичен се е играло с палки, защото обръчите били много високо). Топката е била метафора, изразяваща движението на слънцето, луната и звездите. Искали са да бъдат сигурни, че тези движения са правилни. Считали са, че ако играят според правилата и ако почитат боговете подобаващо ще подсигурят земеделския цикъл, слънцето ще изгрее, дъждовете ще идват навреме и реколтата ще бъде изобилна.
Тежка била съдбата на играчите, които губят мача. Варварското жертвоприношение се е прилагало и тук – били убивани безмилостно и това може да се види и от релефните изображения върху двете стени на игрището с изобразени черепи на убити при жертвоприношенията маи. Може би утеха за загубилите играчи е била вярата им, че ги спохожда почетна смърт.
Игралната площадка е имала удивителни акустични свойства: двама души, единият от които се е намирал в Северния храм, а другият – в Южния (от двете страни на стадиона), са могли съвсем спокойно да разговарят помежду си, при това без въобще да напрягат гласа си, въпреки че са на разстояние 150 метра един от друг. Освен това никой друг (освен ако не стои много близо до разговарящите) не е могъл да чуе техния разговор. Тази забележителна особеност може да се наблюдава и до ден днешен и всички туристи могат да я изпробват.
The Sacred Cenote (Cenote Sagrado) - От пирамидата Кукулкан на север тръгва улица широка 10 м. и дълга 300 м., която води до по-големия от двата сенота - Свещеният кладенец на Чак Моол висок 22м . с диаметър от около 60 м. и дълбочина 50 м. Легендите твърдят, че тук жреците на маите са принасяли хора в жертва на бога на дъжда Чак.
Когато в началото на миналия век изследователят Едуард Томас пресушава Свещения сенот в Чичен Ица, на дъното са открити както златни и нефритени предмети, така и човешки кости.
На югозапад от Кукулкан се намира сравнително малка пирамида, наречена Могилата на Върховния жрец, тъй като на върха й има седем надгробни плочи. Още по на юг е Червеният дом, получил името си от цвета на фасадата. Той е типично съоръжение на маите, чийто покрив е украсен с изображения на бога на дъжда Чак.
До наше време са се запазили и статуи на божества с характерна стилизация и пластична форма, релефи, богати с растителна и геометрична орнаментика, произведения на пластиката и художествените занаяти.


И така, докато чета, стигнахме до едно място някъде след Валядолид, по средата на нищото в джунглата, където спряхме за почивка. Първо ни раздадоха по едно камъче (оказа се тамян или нещо подобно), което трябваше да го хвърлим да изгори в специална за целта гореща пепел и да си намислим желание. Аз по това време бях кандидат-баба, така че си пожелах просто всичко да мине по мед и масло и за дъщеря ми и за бебето. След това ни направиха демонстрация на шамански ритуал 😉






Когато културно-масовата дейност приключи се опитаха да ни зарибят да си направим някакви амулети с глифове (древната азбука на маите), която и до днес не е напълно разчетена, но пък в името на бизнеса това бяха незначителни подробности 😉


И накрая ни пуснаха да се мотаем в един огромен магазин за сувенири. Обясниха ни, че тук ще намерим по-евтини сувенири отколкото в Чичен Ица и най-важното от легален търговец, който плаща данъци. Ние с Валери си накупихме цяла торба сувенири. За нас си взехме фигурка от камъка обсидиан и още куп неща за подаръци.




Малко по-късно стигнахме до големия паркинг на Чичен. Входът представляваше огромни интересни сгради и навеси с много магазини, ресторанти и каси. Всичко чисто и подредено. Не може да им се отрече, че са се постарали да направят добро впечатление за милионите туристи. Раздадоха ни билетите, влязохме, назначиха ни един туристически гид и ни казаха в 14:30 да сме обратно на паркинга.
Тръгнахме по централната алея към площада с основните забележителности. Минали-неминали 100м. и спряхме. Гидът започна надълго и широко да ни разказва за календара на маите. На мен тези неща ми действат твърде изнервящо. Идваше ми да кажа...абе, хора! В интернет има повече от 10 филма за календара на маите...какво губим време в приказки...😣
Най-накрая стигнахме и до площада, едно наистина огромно пространство. Пред нас се изправи в целия си блясък пирамидата на Кукулкан. В другия край се виждаше единият от храмовете на игрището за топка.



И тук два часа бла-бла, а после отидохме от другата страна на пирамидата, където бяха змийските глави. В далечината назад се виждаше Храмът на воините.






Отново спряхме за дълги, скучни и излишни обяснения 😞 Едно от нещата беше демонстрацията на акустиката. Пляскаш с ръце за да я усетиш. И в един момент си беше направо смешно. Гледаш безброй малки групички по целия този огромен площад и от всякъде се разнася пляскане с ръце. Една група спира, друга почва и така до откат 😜
Най-накрая тръгнахме в посока платформата на Венера и храма на Ягуара.





А от там влязохме в мащабното игрище за игра с топка.






Отново гидът спря и започна да говори, отново се пляскаше с ръце, но на мен това ми беше дошло в повече. Зарязах групата и се съсредоточих върху детайлите и интересните релефни изображения по стената на игрището.





Слава Богу след тази последна спирка гидът ни пожела приятно изкарване и ни остави сами. Аз исках да видя още много неща. Ние всъщност бяхме видели твърде малко, а времето напредваше. Имахме избор да тръгнем или в посока Свещения сенот или в посока Обсерваторията и другите останки.


Поехме към сенота, който се намираше на 300м от големия площад. И още щом тръгнахме по алеята видяхме стотиците сергии със сувенири. Цените им, противно на очакването, че трябва да са по-високи бяха много по-ниски. Почувствахме се страшно прецакани. Направо ни бяха пуснали по пързалката в онзи магазин 😕


Както и да е. Скоро стигнахме до Свещения сенот, който не беше нещо особено. Водата му беше мътна и пълна с листа.


Върнахме се обратно до голямата пирамида. Другите взеха да се оглеждат накъде ще ходим. Аз обаче бях съвсем наясно какво искам да видя и продължих към обсерваторията.
Видяхме не само нея, но и редица други интересни останки между които Casa Colorada, Osario, Casa de Las Monjas. В общи линии след като останахме без туристически гид видяхме много повече, но за съжаление бяхме изгубили твърде много време.
Сега се чудя, защо изобщо останахме с гида. Можехме да си обиколим сами, но минало-свършено 😐











В 14:30ч. се качихме на автобуса и потеглихме към следващата цел за деня – сенотът Ik Kil По-подробно за сенотите ще стане дума по-нататък, сега ще се спра само на този, който посетихме днес.
Той е един от най-популярните в района естествени кладенци, който в миналото е бил достъпен само за представители на висшето съсловие на маите, а днес е превърнат в прекрасен комплекс за забавление. Намира се на около 3км. от Чичен Ица. Кладенецът е разположен в огромна пещера с открит към небето и слънцето покрив. Само от открития връх на пещерата до водната повърхност на кладенеца има не по-малко от 20-30 метра. Формата му е почти идеален кръг и е заобиколен от дървета и буйна растителност спускаща се като водопад в кладенеца. Водата е кристално чиста около 21-22 градуса и е идеална за плуване сред риби и дори малки костенурки. Дълбочината е около 40 м., а който желае може да скочи от висока близо 5 м. платформа.
Първо седнахме да обядваме в ресторанта. Имахме нужда да заредим батериите след толкова часове път и разхождане в Чичен. След като хапнахме доволно обиколихме алеята, от където се виждаше долу в ниското сенотът. Все още не бяхме решили дали ще влизаме да се къпем. Като гледах каква лудница е при съблекалните и на местата за получаване на спасителни жилетки, лошо ми стана. Анатоли и Мария се запътиха към съблекалните, а ние все пак накрая решихме да пропуснем къпането. В последствие се оказа, че това е било много добро решение от наша страна 😉







Постепенно мястото започна да се пълни с все повече хора. Схемата беше следната. Големият наплив ставаше сутрин за 2ч. и следобед за 2ч. Тогава се изсипваха всички организирани екскурзии, едните преди посещението на Чичен, а другите, такива като нас, след Чичен Ица. В промеждутъка напливът не бе така голям, но за целта трябва да си организираш сам екскурзията.
В общи линии това беше едно силно комерсиализирано място. Не беше ясно колко от този сенот е запазил естествения си вид, тъй като човешката намеса беше много осезателна.



Тези от нас, които не влязохме да се къпем седнахме да пием по кафе, а малко по-късно се качихме в автобуса и потеглихме обратно към хотелите.
В автобуса беше както обикновено голям студ. До такава степен, че освен с жилетките се завихме и с хавлиите, които си бяхме взели за къпането в сенота. Дори и така ни беше хладно. Не ми се мисли какво мръзнене щеше да бъде, ако бяхме влезли в сенота и нямахме сухи хавлии. Вал си сложи шапката за слънце, защото му духаше ужасно студено от някъде, а Анатоли започна да го бъзика, да не би да го е напекло, че е с шапка 😜 Както обикновено се опитахме да обърнем нещата на шега. Говорихме си и тихо се смеехме на неудачите със студа в иначе утихналия автобус. Какво ли са си казали другите...тези пък, смеят се като, че ли всичко им е наред 😉
Минахме покрай град Валядолид, където се натъкнахме на изумителна гледка как майка се вози на мотор и държи малкото си дете.



Пътувахме покрай невероятно западнали и потискащи места. Все едно, че през цялото време преминавахме през цигански гета. Предишните дни много често говорехме за мариачите, които исках да видя и сега започнахме да се шегуваме с Вал, че мариачи не се знае дали ще видим, но за сметка на това видяхме мърлячи бол 😜




След третата и последна среща с цивилизацията на древните маи беше време за равносметка.
Истината е, че в централната част на п-в Юкатан беше невероятна мизерия 😕 Нямаше нищо общо с крайбрежието. Към днешна дата по-голямата част от населението на п-в Юкатан бяха потомци на същите тези маи. Още преди да дойда и да видя с очите си, бях убедена, че всичките им научни и преди всичко астрономически постижения са били дадени или подсказани от чужда извънземна цивилизация. Днес след като видях на живо тези достижения, след цялата информация, която бях прочела и изгледала и след като видях живите потомци на маите, вече нищо не може да ме убеди в обратното. Малцина от елита на маите, техните шамани, жреци и водачи са били посветени в познанието...останалите са тези, които ние виждаме днес 😐
Толкова за маите! Бяхме утрепани от път и най-вече от студ. Валери усети, че се разболява, затова хапнахме набързо в бюфета и се прибрахме да пием профилактично илачи и да си починем след дългия и вълнуващ ден.



Mayan Shaman – Видео


Chichén Itzá – Видео





Няма коментари:

Публикуване на коментар